Русия прие поканата на Вашингтон за участие в мирни преговори относно войната в Украйна. И двете страни, разбира се, имат резерви. Тези на Русия са, че трябва да продължи да държи териториите в Украйна, а тези на Америка са, че трябва да се увери, че Русия се отказва от териториите си в Украйна. Тогава изглежда, че мирът е малко вероятен и че следователно преговорите са безполезни от самото начало. Но случаят не е такъв. Всяко договаряне по сериозен въпрос започва първо с проверка на интуицията – опит да се види колко дълбоко е ангажирана другата страна. Преговорите започват, като всяка страна поставя искания, които са толкова неприемливи, че разгневяват другата страна. Това е позиция, която прави невъзможно сключването на сделка. И двете страни знаят толкова и добре разбират, че собствените им позиции ще бъдат отхвърлени. По-важно е как те ще бъдат отхвърлени. Ако отговорът на някоя от страните е: „Вашето предложение означава, че никога няма да има мир, а нашето разузнаване разполага с компрометиращи снимки на вашия партньор“, то това е поучително. Персонализирането на предложението с гнусни инсинуации дава отлични насоки и вероятно ще получи отговор с масирани въздушни атаки. В този случай Съединените щати предложиха да преговарят, без да споменават основното си искане: Русия да се изтегли. Москва отговори, като открито заяви, че Русия е готова да се изтегли от цяла Украйна с изключение на две важни области. Американците се опитаха да намекнат, че „изтеглянето“ на Русия не е нито изтегляне, нито на преден план. Отговорът на Русия беше, че пълното изтегляне не е начален етап. Но тъй като бяха споменати две области, едната близо до Русия, а другата в Южна Украйна, и двете са изключително трудни за отстъпване от страна на САЩ поради политическите последици. Всички войни приключват. Някои завършват с опустошаване на врага, а други – с изтощаване на едната страна. Други завършват с това, че едната страна не е в състояние да продължи войната, защото не вижда начин да наложи такива разходи на врага, че да може да продължи да воюва. Силите са не толкова смазани, колкото изтощени, с малка надежда за продължаване. Настоящата ситуация е по-сложна. Войната в Украйна продължава и нито една от страните не е смазана или изтощена. Нито една от тях не е стигнала до заключението, че победата е недостижима. Самата украинска армия е разделена между украинци и американци; украинците продължават да се сражават, макар и с умора, докато американците изпращат пари и оборудване, без да дават жертви. Казано по друг начин, те имат съвсем различно участие в играта. Украинците се сражават за страната си, така че всеки изгубен сантиметър е агония. Вашингтон просто иска да държи Русия далеч от източната граница на НАТО. Това не е екзистенциална ситуация. Същото не може да се каже за Украйна.
Логиката тук е руснаците да се опитат да сломят украинската армия, тъй като крайните загуби могат да я принудят да се разпадне или да поиска мир. Стратегията на Украйна е да посреща всяко руско настъпление с контранастъпление, допълвано от огромна огнева мощ на САЩ. В края на краищата войната ще се определи от дълбочината на силите на всяка от страните, както и от готовността им да се бият и да умрат. Всичко това предполага война на изтощение. Помислете за Първата световна война, но без окопи. Руснаците започват сраженията и всяко признание за неуспех би застрашило правителството. Украинските отстъпки биха били равносилни на край на страната или поне на отказ от нейната независимост. От американска гледна точка продължаването на войната е по-добро от поражението, тъй като гаранциите за сигурност на САЩ към други съюзници биха били поставени на карта. Поради тази причина не мисля, че Вашингтон ще се ангажира твърде много с дребния шрифт. При тези обстоятелства изглежда, че войната не може да приключи. Но всяка страна има императив да не бъде сломена и да не капитулира. И никой, освен американците, не може да си тръгне. Реалността е крайната проверка на инстинктите. Украйна и Русия ще отстояват позициите си докрай, дори и никоя от тях да не знае точно коя е точката на пречупване. Всяка от тях се надява, че другата страна се приближава към тази точка на пречупване, и всяка от тях иска да избегне да я достигне първа. Именно този взаимен страх от провал подтиква всяка от страните към постигане на споразумение чрез преговори, колкото и презрян и войнствен да е този процес. Началната проверка на инстинктите е последвана от появата на реалността за това колко можеш да играеш и колко може да играе врагът ти – две променливи, които се разглеждат всеки ден както от лидерите, така и от войниците. Тогава немислимите отстъпки стават мислими. Колкото по-мъгляво е това, толкова повече всяка от страните ще се страхува, че внезапно ще се пречупи. Володимир Зеленски иска независима Украйна, Владимир Путин иска да бъде президент на Русия, а САЩ искат да приключат войната без американски жертви. Никой от тях не е толкова уверен, колкото изглежда.
по БГНЕС
