В Брюксел лидерите на страните-членки договориха амбициозна цел за съкращаване с най-малко 55% на парниковите емисии до 2030 година спрямо данните от 1990 г. Постигнатото споразумение стана резултат след цяла нощ на тежки преговори за климата. В центъра на дискусиите беше как да бъде разпределена сред 27-те цената за съкращаване на парниковите емисии за държавите, които са най-зависими от въглища, сред които е и България. Начело на битката беше Полша, която настояваше детайлно да бъде договорено каква помощ ще получат тези държави.
Според Зелената сделка Европа иска да стане климатично неутрална до 2050-та година. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи споразумението като „страхотен начин да се отпразнува първата годишнина от Зеления пакт на Общността“. Европа е лидерът в борбата с климатичните промени, подчерта от своя страна председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Европейската комисия искаше понижение от поне 55 процента спрямо равнищата от 1990 г., за да постигне съюзът въглеродна неутралност до 2050 г. Европейският парламент настоява за поне 60 процента. По въпроса имаше остри разногласия между отделните държави.
