Според новото проучване на Евробарометър, възложено от Европейския парламент, близо една трета от анкетираните (32 процента) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана. Следват свободата на словото и на мисълта (27 процента) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25 процента), а нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани. Това показва публикувано днес проучване, проведено от Евробарометър по поръчка на Европейския парламент, съобщиха от пресслужбата на ЕП. Българските респонденти поставят върховенството на закона (32 процента) и свободата на придвижване (32 процента) като основни ценности, които трябва да бъдат защитавани приоритетно от Европейския парламент, като на второ и трето място се нареждат зачитането на националната идентичност, култура и традиции в държавите членки (25 процента) и солидарността между държавите членки на ЕС и между неговите региони. Тези нагласи са отразени и в резултатите от последното проучване за „Бъдещето на Европа“, публикувано от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 г., в което девет от всеки десет европейци са съгласни, че все още предстои работа за укрепване на демокрацията в ЕС. 85 процента от анкетираните в България са на същото мнение. Единайсет държави членки поставят защитата на демокрацията на първо място: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария поставят на първо място също така защитата на правата на човека. В България защитата на тези ценности е поставена на четвърто място с дял от 24 процента за всяка. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от проучването и заяви: „Както гражданите правилно посочват, защитата на демокрацията е европейската ценност с най-голяма важност, над всичко останало. Не можем да приемаме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът днес са нарастващи заплахи за нашия общ европейски проект.“ Като цяло за европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42 процента, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40 процента) и действията срещу изменението на климата (39 процента). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за Парламента. В България общественото здраве също се възприема като основен приоритет на политиката на ЕП (53 процента), заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51 процента). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48 процента, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като основна приоритетна област за ЕП в България, като едва 16 процента от анкетираните го намират за такава.
Подкрепата на гражданите за ЕС остава висока
Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е увеличила значително по време на пандемията от COVID-19. Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58 процента) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36 процента в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45 процента от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17 процента имат отрицателно мнение. Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще, е значително по-малък (43 процента), а делът на респондентите с положителна представа за ЕП остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43 процента), като 35 процента от анкетираните имат неутрална представа за ЕП, а 18 процента – отрицателна. Мнозинството от европейските граждани (62 процента) считат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, като само 9 процента заявяват обратното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 г. насам. Почти три четвърти от анкетираните (72 процента) заявяват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС, като мнозинството от тях (63 процента) заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС. В сравнение с проучването през есента на 2020 г., в България се наблюдава намаляване със 7 процентни пункта – до 49 процента, на дела на респондентите, които са на мнение, че членството на страната в ЕС е нещо добро, а делът на анкетираните, които го приемат като негативно, се увеличава с 4 процентни пункта – до 13 процента. Делът на гражданите в България, които смятат, че страната е спечелила от членството си в ЕС, остава висок (60 процента), но е по-нисък от средноевропейския и намалява с 4 процентни пункта спрямо есента на 2020 г. Българските граждани виждат ползите от ЕС основно като възможностите за работа, които ЕС носи (47 процента), подобряването на сътрудничеството между България и другите европейски страни (28 процента) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22 процента).
