Конфликтът в Украйна има много фронтове, сред които не на последно място е енергийният. Кремъл имаше планове за светкавична победа над Киев, но не успя. А сега и в енергийния конфликт мечтите и на двете страни за бърз триумф се провалиха. Той е навлязъл във фазата на изтощителна окопна война на изтощение, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“. Кремъл беше убеден, че няма заместител на неговия газ, че без него Европа ще бъде принудена да затвори промишлените си предприятия. Москва вярваше, че това ще породи социална и политическа нестабилност, която ще принуди ЕС да оттегли подкрепата си за Украйна. Газовата война наистина струваше на Европа стотици милиарди евро, което се отрази на сметките за газ. Някои европейски промишлени отрасли, като например производството на торове, изпитаха големи затруднения и преустановиха дейността си. Но топлата зима и намаленото търсене в Китай заедно възстановиха баланса на световния газов пазар и европейската икономика успя да се приспособи към новите условия. От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е напълно зависима от западните технологии, без които не би могла да доставя нефт и газ, от западните пазари, които ѝ носят приходи, и от западната финансова система, която ѝ помага да изнася енергийни ресурси. Западът се надяваше, че губейки всичко това, Русия ще се изправи пред много бърз срив на икономиката си и че това ще ограничи способността ѝ да провежда военни операции. След началото на военната операция западните клиенти бойкотираха руските енергийни ресурси, а Москва се опитваше да запази веригите за доставки и плащания. На този фон производството на петрол в Русия спадна с 10% между февруари и април, но след това се възстанови. Измина една година от началото на въоръжения конфликт и руското производство на петрол се върна на предишните си нива. Европейското ембарго върху петрола и петролните продукти, както и ценовият контрол увеличиха разходите на руските производители, но не се отразиха съществено на вътрешната търговия с енергия. От края на 2022 г. насам Москва значително намали събираемостта на данъците за петролната си индустрия – не защото руските компании печелят по-малко, а защото сега се коригират грешките, допуснати от правителството чрез промени в данъчната система. Страните в конфликта са изчерпали нападателния си потенциал и са преминали към война на изтощение, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Русия възлага надежди на горещо лято и студена зима, които ще увеличат търсенето на газ, както и на повишено търсене в Китай. Русия продължава да доставя известни количества газ по тръбопроводи за Европа и Турция. Тя би могла да прекъсне изцяло доставките на газ за Европа, но разходите за това биха били изключително високи. Москва би загубила последните си съюзници като Сърбия и Унгария, както и важен търговски коридор през Турция.
Втечненият природен газ все още не е станал неразделна част от енергийната война. Русия е четвъртият по големина износител на втечнен природен газ в света, на който се падат 8% от световния износ. Но по-голямата част от капацитета в тази област е отчасти собственост на китайски и японски компании и поради това за Москва ще бъде трудно да го използва за постигане на геополитическите си цели. Русия може също така еднолично да се опита да пресъздаде енергийната криза от 1973 г., като изтегли своя петрол от пазара. Досега обаче тя е била прагматична и е предпочитала да заобикаля ценовия контрол и ембаргото. Западът разполага с много ограничен арсенал, по-голямата част от който вече е използван срещу Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира енергийния си микс, но гигаватните мощности от слънчева и вятърна енергия не могат да бъдат произведени за една нощ. А значителното увеличаване на производството на втечнен природен газ ще започне едва в края на 2024 г. Засега има слабо прилагане на ценовия праг и на реекспорта на руски нефт и дизел през трети държави. Целта на ЕС и САЩ беше да запазят руските енергийни ресурси на пазара и затова те дадоха знак на участниците на пазара, че не е необходимо стриктно да се прилагат всички нови правила и прекомерно да се затруднява търговията. Сега обаче примката ще започне да се затяга, тъй като някои посредници бяха включени в санкционните списъци, а танкерите на сенчестия флот започнаха да бъдат задържани. В същото време ценовият праг може да бъде намален, което допълнително ще намали приходите на Кремъл. Но тогава ще има масово преориентиране на доставките към Индия и Китай, както и към посредниците, които търгуват с руски петрол и които ще бъдат избрани от руските продавачи. Поне част от парите, които Кремъл ще изгуби, ще се окажат в джобовете на неговите приятели. В същото време западните производители може да се сблъскат с по-силна конкуренция от Азия. Това е нов конфликт с безпрецедентни мащаби. Подобно на Първата световна война, той може да постави началото на нова ера – ера на икономическа война, в която ще има нови стратегии и нови разрушителни последици, водещи до нов световен енергиен ред.
по БГНЕС
