Финландия официално стана 31-ият член на НАТО. Това е най-бързият процес на присъединяване в историята на организацията. „Днес е исторически ден. Приемаме Финландия в НАТО, от днес нататък може да разчита на колективната отбрана на Алианса, член 5 важи за нея. Атака срещу една от страните се счита за атака срещу всички, един за всички, всички за един. Нямаме търпение да вдигнем националния флаг на Финландия пред сградата на алианса. Президентът Путин искаше да затръшне вратата на НАТО. Днес ние показваме на света, че той не успя, че агресията и сплашването не работят“, заяви ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг. Преди срещата на външните министри в Брюксел Столтенберг приветства новото попълнение. „Това ще бъде добър ден за сигурността на Финландия, за сигурността на Северна Европа и за НАТО като цяло“, каза той. „В резултат на това Швеция също ще бъде по-сигурна.“ „Точно на този ден през 1949 г. във Вашингтон е подписан Вашингтонският договор, основополагащият договор на НАТО, и е трудно да си представим по-добър начин за отбелязване на нашата годишнина от това Финландия да стане пълноправен член на Алианса“, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг.
На днешната среща на външните министри генералният секретар заяви, че съюзниците обсъждат подкрепата на НАТО за Украйна, предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от Близкия изток и Северна Африка, значението на увеличените инвестиции в отбраната и партньорствата на НАТО в Индо-тихоокеанския регион. Полският министър-председател Матеуш Моравецки приветства в Twitter встъпването на Финландия като официален член на НАТО. „Отсега нататък в алианса членуват 31 държави. Силните партньори са гаранция за сигурността на Полша, региона и света“, заяви Моравецки. Въпреки че изборите през уикенда означават, че Финландия изглежда е загубила левия министър-председател Сана Марин, която се застъпваше за членството на страната си в НАТО – подкрепата за членството е демонстрирана от всички политически сили. Нахлуването на Русия в Украйна предизвика кандидатстването на Финландия, както и на Швеция. Турция забави процеса, като се оплака, че Финландия подкрепя „терористи“. Кандидатурата на Швеция все още се блокира от турското правителство заради подобни оплаквания. НАТО разглежда членството на Финландия като предимство. Тя има 1340-километрова граница с Русия и за разлика от повечето членове на алианса Финландия не е намалила разходите за отбрана след края на Студената война. Тя разполага с добре обучена голяма армия и поддържа високо ниво на готовност.
Русия предупреди, че ще укрепи собствените си сили по финландската граница в случай на разполагане на войски на НАТО. „Кремъл смята, че това е последното изостряне на ситуацията“, заяви пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. „Разширяването на НАТО е посегателство срещу нашата сигурност и националните интереси на Русия“, добави той. „И това ни принуждава да предприемем контрамерки в тактически и стратегически план“. С присъединяването на Финландия към НАТО „северозападният фланг на Русия става по-уязвим“, написаха в петък експертите по сигурността Николас Локър и Хели Хаутала в сайта War on the Rocks, посветен на отбраната. „Тогава границата ѝ с алианса ще се простира от Северния ледовит океан до Балтийско море“. Като член на НАТО Финландия е обвързана с клаузата за взаимна отбрана на алианса, член 5. Тя ще се възползва не само от конвенционалната военна помощ на своите съюзници, но и от ядреното им възпиране. В замяна на това скандинавската държава, която възнамерява да увеличи бюджета си за отбрана с 40% до 2026 г., би могла да предостави част от военните си ресурси за защита на алианса. Страната с население от 5,5 млн. души наброява едва 12 000 професионални войници. Но всяка година тя обучава повече от 20 000 чрез програмата си за наборна служба, което дава на армията резерв от 900 000 финландци като потенциални резерви. Това означава, че в случай на война армията може да използва 280 000 финландски граждани във всеки един момент. Тя разполага с флотилия от 55 американски бойни самолета F-18, които планира да замени с по-модерни F-35 от 2025 г. нататък, както и с 200 танка и над 700 артилерийски оръдия. Присъединяването на страната към НАТО обаче означава и стотици допълнителни километри граница, които алиансът трябва да защитава. Единственото военно оборудване, което НАТО действително притежава, е флотилия от самолети от системата за въздушно предупреждение и контрол (AWACS), които могат да останат във въздуха в продължение на осем часа и половина без презареждане с гориво и да наблюдават територия, голяма почти колкото Полша, и пет безпилотни апарата за наблюдение на големи височини Global Hawk. За всички останали военни съоръжения всеки член на НАТО избира с какво да се включи, въпреки че всички са обещали да подсилят източния фланг на алианса. Например Франция изпрати 500 военнослужещи, които се присъединиха към американските войници в Румъния миналата година, веднага след като Русия нахлу в Украйна. Скоро към тях се присъединиха и холандски и белгийски войници.
Към декември в Румъния бяха разположени около 5000 чуждестранни военнослужещи – най-големият контингент от съюзнически сили на югоизточния фланг на блока. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) през миналата година НАТО е провела девет съвместни учения – от Източното Средиземноморие до Балтийско море. По данни на Върховния щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) НАТО може да разчита на до 3,5 млн. войници и служители. Трите държави, които осигуряват най-много военен персонал, са САЩ с 1,47 млн. активни войници плюс 800 000 резервисти, Турция с 425 000 войници и 200 000 резервисти и Франция с 210 000 войници и 40 000 резервисти. От 2004 г. НАТО разполага с многонационални сили за реагиране от около 40 000 войници в допълнение към 100 000-те американски военнослужещи, които вече се намират на европейска земя. Тя заявява, че се надява да увеличи този брой до 300 000 войници. В рамките на НАТО са създадени и „предни сили“, наречени „Съвместни оперативни сили с много висока степен на готовност“ или VJTF, които могат да разгърнат 5000 души за два до три дни. През последните години НАТО беше изправена пред екзистенциална криза. Френският президент Еманюел Макрон през 2019 г. прословуто заяви, че НАТО преживява „мозъчна смърт“, след като не успя да реагира на едностранното нахлуване на Турция в Североизточна Сирия. Но „повторното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна даде гориво за подновеното единство на Алианса и повторната му ангажираност със съвместната сигурност, управлението на кризи и колективната отбрана“, написа през февруари генералът в оставка Филип М. Бридлав, който оглавяваше европейското командване на САЩ. По данни на IISS оттогава алиансът е удвоил разполагането си от четири бойни групи – в Естония, Латвия, Литва и Полша – на осем, включително България, Унгария, Румъния и Словакия. Но „вероятно повечето от силите с висока степен на готовност ще трябва да бъдат европейски“, се казва в годишната оценка за 2023 г
снмки ЕРА, видео НАТО
