На фона на нарастващото напрежение с Русия взривовете на тръбопровода „Северен поток“ в Балтийско море през септември разкриха уязвимостта на ключовата енергийна и комуникационна инфраструктура на Европа в северните морета на континента, се казва в анализ на “Форин полиси”. Шведски и датски следователи смятат, че са били необходими „няколкостотин килограма“ експлозиви, за да се направят такива огромни дупки в подводните тръбопроводи, които водят от Русия до Германия и минават по дъното на Балтийско море. Макар че подозренията веднага бяха хвърлени върху Москва, която се опитва да използва влиянието си върху енергийните доставки на континента – и която иска да лиши Европа от енергия тази зима – разследващите от Швеция, Дания и Германия все още не са установили кой точно стои зад атаката. Москва отрича да е замесена. Атентатите не оказаха голямо влияние върху настоящата ситуация с енергийната сигурност на Европа. През юли Кремъл спря доставките на „Северен поток–1“ за десет дни, като се позова на технически трудности, а процесът на сертифициране на „Северен поток–2“ беше замразен от германската страна дни преди Русия да започне военната си операция в Украйна. Но фактът, че очевидният акт на саботаж може да бъде извършен в оживеното Балтийско море, което е заобиколено от държави – членки на НАТО, както и от потенциални членки на блока, като Финландия и Швеция, показва трудностите при защитата на обширните северни морски пътища на Европа, където се намират ключови енергийни инфраструктури и комуникационни мрежи. „70% от световната енергия се намира в морето или се пренася по море, а 93% от световните данни се предават чрез подводни кабели“, казва Брус Джоунс, старши изследовател в института „Брукингс“. „Възможността ни да защитим тези следи и обекти е силно ограничена“. Във вторник, 1 ноември, Норвегия, която понастоящем е най-големият доставчик на природен газ за Европейския съюз, тъй като Брюксел се стреми да намали зависимостта си от руската енергия, повиши нивата си на тревога на фона на поредица от съобщения за появата на необозначени дронове в близост до нейните морски енергийни инсталации. Властите са арестували и седем руски граждани за използване на дронове и заснемане на секретни обекти. Междувременно норвежкото посолство във Вашингтон съобщи, че са засилени мерките за сигурност и наблюдение на енергийните и петролните съоръжения. „Това е най-лошата ситуация в областта на сигурността от десетилетия насам“, заяви в понеделник норвежкият министър-председател Йонас Гар Стор. „Няма доказателства, че Русия разширява военните си авантюри в други държави, но нарастващото напрежение ни прави по-уязвими за различни заплахи, разузнавателни операции и кампании за влияние“. След саботажа НАТО увеличи въздушното и военноморското си присъствие в Балтийско и Северно море, а Германия, Франция и Великобритания предложиха на Осло помощ за наблюдение на енергийната инфраструктура в Северно море. В началото на октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща „стрес тест“ на енергийната и комуникационната инфраструктура за слабости, като отбеляза, че експлозиите в „Северен поток“ (компанията майка е мажоритарна собственост на руския енергиен гигант „Газпром“) показаха колко уязвима е нашата енергийна инфраструктура.
Военноморските експерти не са изненадани, че тръбопроводите са били обект на планирана атака, въпреки че Балтийско море наскоро беше наречено „езерото на НАТО“. Според тях дори на малка площ е почти невъзможно постоянно да се вижда пълната картина на това, което се случва над и под водата. „Дори сравнително малко море е ужасно голямо“, казва Джоунс. Въоръжените сили на НАТО неведнъж са предупреждавали, че морското дъно на Европа е нейното слабо място, както ни напомни Юлиан Павлак, изследовател в Университета на федералните въоръжени сили в Хамбург. Анексирането на Кримския полуостров от Москва през 2014 г. беше последвано от рязко повишаване на активността на руските подводници в близост до подводните кабели в Северния Атлантик. Тази руска дейност беше една от основните теми на обсъждане на срещата на министрите на отбраната на НАТО през 2020 г., тъй като членовете на алианса бяха обезпокоени от възможността Москва да повреди кабелите. В доклад от юни, изготвен по поръчка на подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, се казва, че макар подводните кабели да представляват „гръбнака на световната икономика“, тъй като осигуряват по-голямата част от световните комуникации, включително финансови транзакции на стойност десет трилиона долара дневно, „европейското управление на защитата и опазването на кабелите все още изостава и трябва да се подобри“. Докато руските военни срещат трудности в опитите си да постигнат напредък в Украйна, въпреки относителното си предимство по отношение на размера, Москва отдавна използва широк спектър от различни форми на разузнавателни дейности, включително дезинформация, политическа намеса и убийства, в усилията си да отслаби и раздели Европа. „Големият акт на саботаж в средата на Балтийско море, както и много други неща, които се случват в момента, напомнят, че живеем в напълно различен свят от този през януари“, заяви един от европейските служители, който помоли името му да не бъде разкривано. Тъй като способността на Русия да влияе върху енергийните доставки в Европа намалява, а континентът се бори за диверсификация на доставките, Москва може все повече да прибягва до други методи на асиметрична война, за да поддържа натиска, смятат експерти. „Газпром“ и Русия вече нямат лостове за нанасяне на икономически щети по отношение на доставките на газ“, казва Хенинг Глойщайн, енергиен експерт в Eurasia Group. „Те трябва да вървят напред, ако искат да продължат да причиняват болка и да запазят известна уязвимост на Европа“. Според Джоунс Москва има най-напредналата програма за разработване и разполагане на подводници след САЩ, а украинският конфликт на практика не е оказал влияние върху подводния ѝ флот. „Те разполагат с модерни средства за подслушване и завземане на подводни кабели за предаване на данни. Със сигурност разполагат със средства за саботаж на подводни тръбопроводи и други подобни“, казва той. Въпреки че Русия е доказала, че не се притеснява да демонстрира силата си в северните морета на Европа, Глойщайн заяви, че експлозиите по тръбопроводите на „Северен поток“ са станали в частта, която принадлежи на Русия. Той изрази съмнение, че Москва сериозно би рискувала да провокира силен отговор, като саботира тръбопроводите на европейска държава или държава–членка на НАТО. През януари началникът на отбраната на Обединеното кралство адмирал Тони Радакин предупреди, че всеки опит за изключване на подводни кабели ще се счита за „военен акт“. Подобна атака срещу европейски тръбопроводи може да доведе до „задействане на член 5 от Устава на НАТО, тъй като това би било пряко нападение срещу членове на Европейския съюз или НАТО“, обяснява Глойщайн. „Все още смятаме, че това е малко вероятно“, добави той.
по БГНЕС
