Руският президент Владимир Путин говори миналата седмица в клуба „Валдай“ – московски мозъчен тръст, в който се обсъждат сериозни въпроси и където често се формира руската политика. Бях поканен да говоря там през декември 2014 г., след въстанието на Майдана в Украйна. Руснаците смятаха, че то е било инспирирано от американското разузнаване. Аз твърдях, че това е трудно да се осъществи без широко разпространено недоволство и че макар ЦРУ да може да прави много неща, подхранването на революция, включително изхранването, напояването и снабдяването на десетки хиляди хора на малко пространство без край, не е едно от тях. САЩ биха могли да раздават бисквити, както направи помощник-държавният секретар по европейските въпроси по своя странна причина, но въстанието на Майдана беше най-вече органично израснал протест срещу твърдо проруския президент и огромната корупция, която го заобикаляше. Казах, че ако въстанието е резултат от преврат, то това трябва да е най-наглия преврат в историята. Исках да кажа, че Съединените щати не направиха абсолютно нищо, за да скрият ентусиазираната си подкрепа. Руските медии приеха, че това всъщност е бил най-откровеният преврат в историята. Има причина да не съм дипломат. Руснаците вярваха, че това е западен преврат, докато американците виждаха в него израз на политическа независимост. Мисля, че и двете страни бяха искрени. От гледна точка на САЩ едно демократично въстание беше подходящ резултат. От руска гледна точка то беше първата стъпка към дестабилизиране на Русия.
Американците, разбира се, отхвърлиха руските опасения, но руснаците не можеха да отхвърлят идеята, че това е всичко друго, освен акт на агресия. Именно в този момент през 2014 г. беше поставено началото на настоящата война. Москва стигна до извода, че Украйна, намираща се под американски „контрол“, представлява заплаха. Осем години по-късно Русия започна война, целяща да наложи волята си в Украйна, да покаже ясно на региона, че Русия отново е велика сила и да демонстрира американската слабост. Все по-малко вероятно е нещо от това да бъде постигнато. Няма невъзможни неща, но е достатъчно далечно Путин да предефинира условията на войната, което именно се опита да направи по време на речта си във Валдайския клуб. Важното е, че той не посочи Съединените щати като основен враг; за него врагът е Западът като цяло, който се е поддал на поквара – нови светски нрави, полово разкрепостяване и други културни грешки – която сега се опитва да наложи на Русия. Според Путин тази корупция подкопава Запада, а Русия просто се противопоставя на нея. В речта имаше и ясно изразен религиозен аспект. Следователно руските усилия в Украйна не са цялата война, а само едно от измеренията на много по-широк геополитически и културен конфликт. Следователно да бъдеш победен в Украйна не е същото като да бъдеш победен в тази по-голяма борба. Което е логично, ако определяте войната в Украйна като кръстоносен поход срещу арогантността на Запада, а не като място, което искате да контролирате. Оттогава Путин направи изявление чрез говорителя си Дмитрий Песков, в което предложи да преговаря. Това следва логиката на речта му във Валдай. Песков е говорителят на Путин и заема тази позиция, защото внимава какво казва. Предложението е реално, но все пак изглежда, че Путин подготвя трудни преговори, за което свидетелстват усилията за блокиране на доставките на украинско зърно. След като напълно преформулира войната в Украйна като кампания срещу западния империализъм, с него няма да е лесно да се преговаря, но това не означава, че той изобщо няма да преговаря.
по БГНЕС, автор Джордж Фридман от „Геополитикал фючърс“, снимка УНИАН
