След „Серотонин“ и „Демони“ режисьорът Крис Шарков ни отправя ново предизвикателство със спектакъла „Галерия Стриндберг“, изграден върху част от пиесите („Кредитори“ /по превода на Васа Ганчева/, „По-силната“ /по превода на Меглена Боденска/ и „Игра-сън“ /превод Теодора Джебарова/) на един от най-значимите автори на модерността – Аугуст Стриндберг. Действието се развива в галерия за съвременно изкуство и обединява три различни истории – любовен триъгълник между художник, писателка и завърнал се от миналото преподавател по мъртви езици; среща между две актриси и историята на човек, който години наред чака любимата си на служебен вход. „За пръв път работя по текст на един от любимите ми драматурзи – Стриндберг, след като досега 4 пъти съм поставял пиеси на Ибсен. Паралелите между тях са всеизвестни, но и разликите не са малко. Стриндберг има сравнително непознати за българската публика пиеси – едноактни, фрагментарни, съноподобни, интимни. От там, както и от неговата работа като художник и фотограф, дойде идеята за обединяващо място на действие – галерия за съвременно изкуство.
Мисля, че живеем в общество и време, в което човекът е все повече приеман като обект, независимо и може би според модите на новата политическа коректност. Тази тема ме вълнува силно“, споделя режисьорът Крис Шарков. Аугуст Стриндберг често е обвиняван за един от най-сексистките писатели и драматурзи, въпреки своята безспорна гениалност и чувствителност. „Галерия Стриндберг“ е спектакъл, който преоткрива този автор в контекста и кризата на новите понятия за пол и идентичност. Това е и още един спектакъл-поглед към изчезващия човек преди неговото окончателно превръщане в обект. Актьорските превъплъщения са поверени в ръцете на Димитър Николов, Мак Маринов, Биляна Георгиева, Славена Зайкова и Александър Узунов – едни от най-интересните млади актьори в България, участвали в различни спектакли в театри. Димитър Николов е младото откритие в областта на актьорското майсторство. Комплексен талант, деликатност и фина актьорска игра, която се запечатва в съзнанието на всеки зрител. Сред ролите му са тези в „Наблюдателите“ на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, „Стъклената менажерия“ в театър „Сфумато“, както и във филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“.
