Гьобекли тепе е археологически комплекс, датиращ от Докерамичен неолит A, а вероятно дори още от Епипалеолитната епоха, разположен на 15 km североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренчик. Тепето е по същността си тел, висок 15 m, около 300 m в диаметър, лежащ приблизително на 760 m надморска височина. Това е най-древният мегалитен археологически обект в света. Възрастта му е поне 12 000 години. Датиран е към IX хил. пр.н.е. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на Т-образни стели, предствляващи различни животни. Комплексът е бил засипан с дребен чакъл и други фрагменти в VIII хил. пр.н.е. Археологическите находки от Гьобекли тепе и Невалъ чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия Изток. Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но никой не е предполагал истинската му значимост. Предполагало се е, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки, организирани от Германския археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Веднага след първите разкопки става ясно, че се касае за обект, датиращ от каменния век. Разкопани са едва 5% от целия комплекс. През 2018 г. Гьобекли тепе е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Изследователят му – немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита, а използването му продължава поне няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. съоръжението е било засипано и изоставено.
Гьобекли тепе се разглежда като един от най-значимите археологически обекти в света, тъй като откритието му промени разбирането за решаващ етап от развитието на човешкото общество. Един от водещите специалисти по праистория проф. Йън Ходър от Университета в Станфорд обобщава обекта със следните думи: „Гьобекли тепе променя всичко“. Ако наистина обектът е бил изграден от ловци събирачи, както някои изследователи смятат, то това би означавало, че способността да се издигат монументални мегалитни комплекси е била в рамките на капацитета на тези човешки общества, то това отхвърля предишните предположения за социалната еволюция на човека. Някои изследователи смятат, че изграждането на Гьобекли тепе може да е допринесло за по-късното развитие на градската цивилизация или, както заяви изследователят му Клаус Шмид, „първо идва храмът, а след него градът.“
На този етап от археологическото проучване на обекта, монументалният градеж на Гьобекли тепе поставя повече въпроси за археологията и човешката праистория, отколкото да отговаря. Все още е неизвестно как популация, достатъчно многолюдна, за да участва е изграждането на обекта, развива и поддържа такъв внушителен комплекс; не е ясно какво е мотивирало това праисторическо общество и също така е загадка как е организиран целия сложен процес по изграждането на комплекса в икономическите условията на едно твърде ранно човешко общество. Учените все още не са в състояние да интерпретират пиктограмите и не знаят какво значение имат релефите на животните за поклонниците посещавали това съоръжение; разнообразието от изобразена фауна – от лъвове и глигани до птици и насекоми, прави всяка една интерпретация проблематична.
Тъй като има малко или липсват доказателства за обитаване на обекта, а по мегалитните стели много от изобразените животни са хищници, е изказано предположението, че предназначението им може да е било да отблъснат зли сили чрез някаква форма на магическо изобразяване. Те биха могли да служат и като тотеми. Предположението, че обектът е бил строго култов по предназначение и не е обитаван, също е оспорвано от предположението, че градежите може да са служили като големи комунални обиталища – подобно индианските талпени къщи от северозападния бряг на Северна Америка и техните тотемни стълбове. Не е известно защо на всеки няколко десетилетия съществуващите стълбове са били засипвани, за да бъдат заменени с нови камъни като част от по-малък концентричен пръстен вътре в по-стария градеж. Причината комплексът да бъде внимателно засипван остава необяснима. На мястото може да са се извършвали погребения на хора. Въз основа на настоящите доказателства е трудно да се предположи нещо конкретно за произхода на културата изградила обекта или за значението и предназначението на същия.
От изображенията в Гьобекли тепе личи, че традициите на обществото на ловците и събирачите са били още живи. Очевидно е, че ритуалното е било неразделна част от живота във всяка сграда. изображенията отразяват анималистичните религиозни представи на едно общество на ловци. Тези изображения могат да бъдат свързани със света на късно Палеолитнте общества, познат от рисунките в пещерите от франко-кантабрийския културен кръг в Западна Европа. Проф. Харалд Хаупман предполага, че изображенията от Гьобекли Тепе имат шаманистична основа, тъй като дивото прасе, бикът, лисицата, лъвът, газелата, птиците и змиите са животни-символи, чийто особени способности са интересували неолитните шамани, за да могат да ги владеят или да им се противопоставят. Хаупман се противопоставя на еднозначното определение „храм/храмове„, той разглежда Гьобекли тепе като „елитарен център“ на селищната система на района.
снимки Степан Поляков. Facebook
