За някои хора няма нищо по-хубаво от дългата разходка по пясъчния плаж. Но не може да се отрече, че придвижването по плажа не е толкова лесно и бързо, колкото по път или тротоар. Но защо е толкова трудно да се ходи по пясъка? „Проблемът с пясъка е, че той е мек; „потъвате“ при всяка стъпка“, казва Паола Зампаро, изследовател по биомеханика в Университета на Верона в Италия, за „Live Science“. Това ви принуждава да изразходвате от 2,1 до 2,7 пъти повече енергия при всяка крачка, според проучване в Journal of Experimental Biology. Но не само, че пясъкът се деформира, когато стъпвате върху него; неравностите на плажовете и пясъчните дюни също ги правят трудни за придвижване. „При пясъка опорната база също е неравномерна, а за да се движите по неравномерен терен, е необходима допълнителна енергия“, казва Зампаро. Това принуждава тялото ви да прави малки, често подсъзнателни корекции на походката си, като ангажира мускули – особено в глезена и стъпалото – които иначе биха могли да получат повече почивка. Тези мускули „ще трябва активно да се свиват, за да осигурят стабилизация“, казва Барбара Грант, изследовател по биомеханика в Университета в Ливърпул, Великобритания. Подобен ефект се проявява и когато се движите по пътека с много камъни и корени; дори да вървите с разумно темпо, пак ще се изморите по-бързо, отколкото при ходене по тротоар. Друга идея е, че хората ходят по различен начин по пясък, отколкото по твърди повърхности, установи проучване от 2022 г. в Journal of the Royal Society Interface. Грант и колегите ѝ изследователи от Университета в Ливърпул сравняват как хората ходят по пясък в сравнение с твърди повърхности, като анализират силите под краката им и колко кислород консумира всеки човек. Те установили, че ходенето по меки повърхности, като пясък, кал и сняг, кара хората да правят по-дълги крачки и по-големи движения в тазобедрената и колянната става – действия, при които се изразходва повече енергия, отколкото при ходене по твърда повърхност.
Интересно е, че учените са установили, че бягането по пясък намалява разликата в разхода на енергия. Бягането по плажа изисква само около 1,6 пъти повече енергия от бягането по равна, стабилна повърхност. Въпреки това, тъй като бягането (поне с бързо темпо) е по-енергоемко от спокойното ходене, все пак ще изразходвате много повече енергия, спринтирайки по пясъка, в сравнение с разходката по него. Но както знаят опитните плажуващи, има начин да се улесни ходенето по пясъка: Просто добавете вода. „Когато пясъкът е мокър, той става по-компактен и ходенето по него прилича повече на ходене по твърд терен“, казва Зампаро. С други думи, много по-лесно е да се пресече плаж, като се върви покрай бреговата линия, където вълните прииждат и се отдръпват. Ако водата не е опция, има и друг начин да направите преминаването през пясъка по-лесно: „Увеличете площта на повърхността“, казва Грант. Това може да стане чрез носене на обувки или промяна на походката, като стъпвате с цели стъпала. Изследванията показват, че ходенето или бягането по пясък е много по-лесно за ставите и мускулите, особено в сравнение с безпощадно твърда повърхност като бетон. Това означава, че пясъкът е по-добра повърхност за помощ на спортистите да се възстановят по-бързо след тренировка и на хората, които се възстановяват след травми. Всъщност много професионални спортисти, включително звездата от НБА Ръсел Уестбрук, включват тренировки на пясък в тренировъчните си режими. Грант обаче препоръчва да се внимава по време на тренировките с пясък. „Поради нестабилността на пясъка съществува потенциален по-голям риск от спъване или падане“, казва тя. Така че следващия път, когато се разхождате по пясъка, помнете това: работите изключително усилено – още една причина да отпразнувате с „Маргарита“ почивката на плажа.
по БГНЕС
