Филмът „Алкарас“ на испанската режисьорка Карла Симон, който проследява разделението в иначе единно семейство на каталунски фермери, заплашени да изгубят наследствените си земи, спечели най-престижната награда на Берлинале в сряда вечерта. Самата Симон е израснала в семейно стопанство за прасковени насаждения в село Алкарас и за филма тя кани актьори аматьори от родния си край, които среща на селските събори. При обявяването на наградата за най-добър филм на фестивала, който се завърна към физическо издание след миналогодишната онлайн организация заради пандемията, председателят на журито М. Найт Шаямалан отличи умението на Симон да извлече силни изпълнения от актьори на възраст от деца до хора на 80 години. „Това е филм за семейните отношения, за напреженията между поколенията, за ролите на хората от различни полове и за единството във времена на криза“, пише тя в представянето на филма си.
„Това е отражение на нуждата от адаптация, когато показваме последните дни на един свят, чиито обитатели са смятали за вечен“, пише Симон. По време на емоционалната церемония, на която някои от лауреатите посветиха наградите си приятели, починали от Ковид-19, наградата за най-добър документален филм бе присъдена на „Дневници от Мианма“, заснет от десетима анонимни режисьори, чиито записи са изнесени нелегално и събрани в портрет на живота в Мианма след преврата миналата година. На фона на напрежението и дипломатическите усилия заради руските намерения към Украйна, някои награди бяха отражение на традиционната роля на Берлинале като политически фестивал, създаден през 50-те години на миналия век на фронтовата линия на Студената война. Наградата за най-добър късометражен филм бе присъдена на наскоро дипломиралата се Анастасия Вебер за „Капанът“ – двадесетминутен портрет за живота на млади руснаци, които се отдават на нощен живот и се опитват да избегнат проверките на органите на реда.
снимка Then24
