Котките разпознават много малка гама от цветове. За да възприемат напълно света около себе си, други животни и хора обонянието и осезанието играят много по-голяма роля.
Те имат заоблени и големи очи с изпъкнала очна леща. Зениците при котките могат да се разширяват или стесняват като малка цепка, в зависимост от количеството получена светлина. При ярка светлина зеницата на котката се стеснява, а на тъмно място, напротив, се разширява, така че зрението на котките е отлично за лов не само през деня, но и през нощта. Въпреки това, те виждат света не толкова богат и ярък, колкото хората.
Въпреки това, всички котки виждат лошо в далечината, тоест на далечно разстояние почти не различават всичко, което се случва около тях. Те са много добри в разпознаването на следните цветове – бяло, синьо, черно и всички нюанси на сивото. Те са по-чувствителни към нюансите на синьото, а червеното може да ги обърка.
Поради тази функция котката е напълно безразлична към дрехите, които носи собственикът й и определено няма да може да го разпознае по тях. Ето защо тя различава своите стопани главно по миризма и звук.
Зрителното поле на човека е около 180 градуса, а зрителното поле на котката е около 200 градуса, т.е. периферното им зрение им позволява ясно да откриват странични обекти, като мишки. Котките нямат очните мускули, необходими за прекрояване на очната леща.
Поради това те не могат да виждат ясно толкова близки предмети, както хората. За да ги фокусират, трябва да се отдалечат от тях. Много обекти, достъпни за човешкото око, изглеждат неясни за котките, което на практика прави котките късогледи.
По материали на РИА Новости / Русия
