Първият от Гражданските съвети, ключов елемент на Конференцията за бъдещето на Европа, излезе днес с близо 250 идеи какво Европа трябва да промени, за да се справи с множество предизвикателства, пред които и изправена. 200 участници от страните-членки на ЕС, сред които и България, обсъждат вече втори ден в сградата на Европарламента в Страсбург идеи в девет тематични области: по-силна икономика, социална справедливост
и работни места; образование, младеж, култура и спорт; здравеопазване, изменение на климата и околна среда, ЕС по света, европейска демокрация, миграция, върховенство на закона, сигурност, цифрова трансформация. Тази първа среща на Европейските граждански съвети преминава под знака на Ковид пандемията: всички участници в дискусиите са през цялото време с маски, а част от срещите на другите Граждански съвети ще са онлайн.
Напълно очаквано, в дискусиите по групи най-много идеи бяха събрани по темата здравеопазване – 38, като акцентът са идеи-отговор на Ковид-19. Има обаче и още: въвеждане на всеобхватна европейска схема за здравно осигуряване и на европейски системи за електронно здравеопазване, създаване на европейски институт за здравни изследвания, обединяване на медицинските знания и капацитет, забрана на изкуствените трансмазнини и употребата на антибиотиците в интензивното земеделие и др. Много идеи са лансирани и по темата европейска демокрация: разработване на европейска конституция, създаване на европейска армия, реформиране на избирателната система на ЕС, улесняване на цифровото гласуване, организиране на повече задължителни референдуми в целия ЕС, намаляване на броя на комисарите и ограничаване на политическите мандати, ЕС-паспорт, създаване на единен обществен радио и телевизионен оператор на ЕС и др.
Една трета от участниците във всеки панел са млади хора: на възраст между 16 и 25 години, и съвсем естествено оживени са дискусиите по вълнуващи младежите теми във връзка с идеи за незабавни и конкретни действия за борба с младежката безработица, улесняване на междуевропейската образователна мобилност, увеличаване на цифровизираното образование, интегрирането на изменението на климата в образователната система. Едно от най-предпочитаните ми идеи е тази за интеграцията на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) на училищно ниво, а също така интеграцията на практическото обучение в последните години на средното образование, каза Магдалена Савова, една от българските участници. Според нея това е проблем най-вече в новите страни членки. За Магдалена едно от основните предизвикателства за ЕС е младите хора да намерят работа, докато за Неделина Стоянова това е цифровизацията. Всички говорят за дигиталното евро и то след 4 години, но ние реално нямаме сигурност в дигиталните платформи, а какво остава за дигиталните пари и на това ЕС трябва да обърне специално внимание и конкретно на възрастните хора, за които дигитализацията би била голям проблем, казва тя.
Полезно е да се чуе какво мислят в другите страни за бъдещето на Европа, така че да направя сравнение с Хърватия, каза Фран Радачич, един от хърватските участници в първата среща на Европейските граждански съвети. Той се надява всички заедно да стигнат до по-добри изводи за бъдещето на Европа. Идеите, които той предлага, са свързани с културата, образованието, работната мобилност и по-добрия живот на младите хора. Всички идеи от тези първи дискусии на Европейските граждански съвети ще бъдат качени на и специалната Цифрова платформа за Конференцията: https://futureu.europa.eu/. В тази платформа всеки гражданин на ЕС може да изпрати идея или да напише коментар. Платформата е на 24 езика, включително и на български. След първото пленарно заседание на този първи панел, който приключва утре, в Страсбург предстоят сесиите и на другите три до 17 октомври. Второто им заседание е онлайн, а третото в други европейски градове (Дъблин, Флоренция, Варшава и Маастрихт). Първите два панела ще представят и обсъдят своите препоръки на пленарното заседание на Конференцията през декември 2021 г., а третият и четвъртият ще го направят през януари 2022 г. Според предварителна информация през април ще е заключителният панел на Европейските граждански съвети.
Европейските граждански съвети са първа по рода мащабна форма на включването на гражданите в обсъждането на бъдещето на Европа. Форматът на Гражданските панели е добър, има възможност за обсъждането на много идеи, каза Стефан Панайотов, участник от България. Той е убеден, че с панелите идеите на гражданите ще отиват по-лесно нагоре, към ЕС и има надежда да се пробие „стената“ между ЕС и обикновените хора.
източник БТА, автор Ива Тончева, снимки EPA/JULIEN WARNAND
