Народните представители от Временната комисия Nexo изслушаха Бойко Атанасов, председател на КФН и Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП. От изслушването им стана ясно, че компанията Nexo няма лиценз и не предлага услугите си в страната ни, при проверките на компанията не са констатирани финансирания на партии, но освен това в момента НАП проверява физически и юридически лица от компанията Ен Ди Ес ЕООД. Председателят на КФН Бойко Атанасов обясни, че след направената проверка се е оказало, че „всички дружества Nexo нямат лиценз и никога не са имали лиценз в КФН, не са вписани в регистрите и никога не са били вписвани в регистрите. Освен това те не присъстват и в списъка на идентифицираните инвестиционни посредници, които имат право да осъществяват дейност на територията на страната чрез предоставяне на услуги и дейности. КФН извършва надзор на предоставянето и търговията с финансови инструменти. Към настоящия момент крипто активите не са признати за финансов инструмент, както на европейско ниво, така и на ниво Република България. Все още не са определени компетентните органи, които ще надзирават търговията с крипто активи“, подчерта той. Атанасов съобщи, че „през последните три години са получени 6 сигнала за фирми свързани с компанията Nexo. Три от тях са препратени за компетентност и евентуални проверки на БНБ, а един от тях е изпратен към НАП“, уточни той. Атанасов подчерта, че НСлС са изискали всички сигнали, които са постъпили в КФН и те са им били предоставени. Председателят на КФН разкри, че сигналите са изцяло от чуждестранни граждани. „При проверка на платформата Nexo се вижда, че те се занимават с дейности свързани с криптовалути. Той отбеляза, че на територията на България и Естония не се предоставят тези услуги и изрази надежда скоро да бъдат определени конкретни органи, които да регулират и следят дейността на крипто компаниите. По думите му компанията Nexo ръководи дейността си на базата на законодателството на Англия и Уелс. Атанасов е категоричен, че нямат информация дали Nexo са се срещали с представители на БНБ. Той посочи, че няма сигнали и запитвания относно дейността на дружеството Nexo от други регулатори. „Последните 3-4 години се работи върху европейско законодателство, което да е приложимо за целия ЕС. Докато не излезе европейски правен режим за това как да се осъществява надзорът, ние сме в изчерпателна позиция. Ние не можем да излезем от рамките на закона, каквото и друго да се направи, ние ще излезем от закона“, категоричен е Атанасов. Председателят на КФН уточни, че те нямат законодателна инициатива и те по-скоро не са активната страна, а по-скоро са на разположение да дадат експертно становище по дадена тема. Той коментира и дали КФН има информация и данни за това дали Nexo са финансирали партии и политици: „Ние следим това, което се случва на капиталовия пазар, няма констатирани финансирания на партии и на определени лица. Не сме констатирали подобна дейност, било то чрез финансови инструменти – акции, облигации и др.“, категоричен е председателят на КФН.
Изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов уточни, че „относно Nexo, има много фирми – Nexo AG; Nexo Service в Естония, не е изключено да има и още Нексота, но нито едно не е регистрирано в България. В страната е работило дружеството Ен Ди Ес ЕООД и в него работят 571 служители. На фирмата сме направили сме 14 проверки и 4 ревизии. В целия период от време, в което са правени проверките и ревизиите, при нас не се е установила незаконна дейност и нямаме никакви данни за тероризъм и ОПГ, няма констатирани финансирания на партии“, обясни той. Михайлов коментира и какви мерки са предприети след като от прокуратурата сa разкрили притеснителни данни за компанията Nexo. „Започнахме проверка на множество юридически и физически лица след брифинга на прокуратурата по случая Nexo“, уточни той. Изпълнителният директор на НАП посочи, че проверката отнема повече време, като срокът е 3 месеца. Той изрази съмнение, че може да се установят някакви нарушения след проверките. „По скоро вероятно ще установим разлика в декларираните доходи и това, което притежават“, прогнозира Михайлов. Той подчерта, че в страната и в ЕС няма регулации за дейности, свързани с криптовалути. По думите му Сметаната палата сигнализира ако има някакви нарушения относно даренията към политическите партии и едва тогава НАП може да предприеме действия. Изпълнителният директор на НАП коментира и дали през годините печалбите на компанията, която в момента проверяват е оказала някакви негативни последици върху бюджета. „Към момента Ен Ди Ес ЕООД няма никакви задължения към бюджета. Печалбата 2018 г. 11 316,18 лв., а през 2021г. е 4 300 419, 58 лв.“, разкри той. Това, което комисията трябва да препоръча е, след като изготви съответния отчет за извършеното в момента, да препоръча на следващото Народно събрание да продължи комисията, защото очевидно този казус няма как да бъде затворен в рамките на това НС. Това заяви Даниел Митов от ГЕРБ след заседанието на Временната комисия Nexo. Митов коментира, че докато текат проверки няма как институциите да обявят нарушения, които официално трябва да се установят, за да бъдат обявени. „Стана ясно, че въпреки липсата на каквито и да било регулации, бившият министър Асен Василев се е опитал да превърне Борика в носител на разплащания с криптовалути“, подчерта той. По думите му при липса на европейски и български регулации на този пазар, това поставя българската система за електронни разплащания в опасност и пред риск. Председателят на Временната комисия Nexo отбеляза, че е необходимо да бъдат въведени регулаторни механизми за търговията с криптовалути и всички продукти, които са свързани с този вид транзакции. „За мен няма никакви съмнения, че съществува заобикаляне на Закона за политическите партии в частта за финансирането на политическите партии, когато са били превеждани суми от определена компания през определени физически лица.“, категоричен е той. Митов подчерта, че това е извод, за който няма съмнение, и който е подкрепен и от други депутати. По думите му промяната на Закона за политическите партии е въпрос на дебат. „Работа на следващото НС е. Въпрос на дебат как се променя Закона за политическите партии, така че да няма заобикаляне на закона“, отбеляза той. Митов коментира, че е привърженик на тезата, че публичното финансиране на политическите партии трябва да се увеличи. „Съществуват различни модели на финансиране, в България засега е хубаво публичното финансиране да е много по-солидно, поради простата причина, че излиза по-евтино, отколкото политическите партии да стават заложници на корпоративни интереси.
по БГНЕС, снимка и видео БГНЕС
