През септември необходимият нетен месечен доход на работещ човек, живеещ сам, трябва да е поне 1103 лева, за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт. Брутната заплата за издръжка е от 1421 лв., сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на КНСБ, представени днес на онлайн пресконференция. Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи основните данни за издръжката. КНСБ и ИССИ представиха резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година. В пресконференцията участваха още директорът на ИССИ д-р Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова. Спрямо декември миналата година има увеличение на заплатата за издръжка с 56 лева за живеещ сам работещ човек. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 34 лева. През юни необходимият нетен месечен доход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лв., а брутната заплата за издръжка – 1378 лева. Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което в момента е от двама възрастни работещи и едно зависимо дете до 14 г., трябва да са по 1279 лева брутна работна заплата на всеки от работещите, за да може семейството да живее нормално. Чисто двамата трябва да получават по 992 лева. Очакванията на КНСБ са, че в края на годината заплатата за издръжка на един работник от тричленно семейство ще надхвърли 1000 лева. Заплатата за издръжка е „измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социалноприемлив стандарт на живот“. Доходите, получени от заплата, трябва да бъдат достатъчни, за да се осигури активно участие в обществения и социалния живот; например, трябва да осигури „средствата и свободното време за участие в гражданския живот на нацията“, както и на адекватни средства от гледна точка на храна и подслон. Увеличаването на цените на хранителните стоки влияе върху покачването на издръжката. По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при групите „Хляб и зърнени храни“ – с 4.2 процента. Общото увеличението на цените на хлебните изделия е с 8.6 на сто, при брашното – с 10.1 процента, съобщи Виолета Иванова. Храните в групата „Мляко и млечни продукти“ са поскъпнали с 4.2 на сто, като по-силно изразено е увеличението при групата на сирената (краве и овче) – с 5.3 процента. „Животински и растителни масла“ нарастват с 16.3 на сто, като само слънчогледовото олио, в рамките на девет месеца, се повиша с около 30 процента; зеленчуци – с 15.4 на сто, по-осезаемо нарастване се наблюдава при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон 22-30 на сто). Наред със сезонните зеленчуци, чувствително нарастване се наблюдава при зрял фасул (7.5 на сто) и леща (17.3 на сто). Виолета Иванова посочи още, че нашите зеленчукопроизводители вече предупредиха, че поради нарастването на цените на природния газ тяхната продукция става неконкурентоспособна на българския пазар и ще се увеличи вносът от съседни страни. Повишението на хранителните стоки се е отразило и върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 9.4 на сто. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене – със 7.6 на сто, и кафенета/сладкарници – с 14.8 на сто. Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети.
В България 1,660 млн. души живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление, усещането при тях е за по-висока инфлация, отколкото показва общият индекс на потребителските цени, според ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали очакванията, че инфлацията ще е преходна, напротив – очаква се да продължи до средата на 2022 г., и това ще се отрази най-много на нискодоходните групи. Основните фактори, които влияят върху ускореното нарастване на потребителските цени са: скок на цените на петрола с 55 на сто от началото на годината, на природния газ – около 5 пъти, на цената на електроенергията за бизнеса – около 4 пъти, ръст на цените на производител в промишлеността – с 20 на сто през септември на годишна база. При нехранителните стоки и услуги последното тримесечие бележи силно ускорение, като отчита ръст от 5.3 на сто от началото на годината. Забележимо увеличение също се наблюдава в групите „Образование и услуги, свързани със свободното време“ – с 4.4 на сто, фризьорски услуги – със 7.1 на сто, услуги, свързани със спорт, свободно време и култура – с 5.5 на сто. От КНСБ смятат, че ръстът на заплатата за издръжка в края на годината ще достигне и дори ще надхвърли 6 на сто. От Конфедерацията отново повдигнаха темата за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души, според цитирани от тях данни. Същевременно, заплатата за издръжка расте и хората на минимална заплата в момента не остават с никакъв разполагаем доход след разходите за храна и отопление. От синдиката са разработили три сценария – при повишаване на минималната заплата на 764 лева от 1 януари, както иска Конфедерацията, повишаване и необлагаем минимум от началото на следващата година, което е отново искане на КНСБ, както и при оставане на минималното възнаграждение на сегашните стойности. При повишаване на МРЗ на 764 лева, остават 43 лева у работещ, живеещ сам, след плащане на сметките и покриване на основни разходи за храна и живот, с необлагаем минимум – 109 лева. Ако се запази сегашната стойност, парите няма да стигнат и хората ще трябва да теглят кредити, посочи директорът на ИССИ Любослав Костов. Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна на ЕС. Това показва друг анализ, изготвен от д-р Любослав Костов. В конкретни числа, данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 бр. хляб от по 500 г, в Германия – 1232, в Испания – 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки – картофи, сирене, вода. Данните от 2020 г. сочат, че в България 27,5 процента от населението е в невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл. Изхождайки от всички тези данни, от КНСБ поискаха от 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност, да се разшири двойно обхватът на целевото енергийно подпомагане, да се въведе необлагаем минимум от началото на следващата година и минималната заплата да стане 764 лева от 1 януари, а още от този месец – 700 лева.
