Националната федерация на енергетиците (НФЕ) към КНСБ се обявява за спешно приемане на нова Енергийна стратегия на България, енергийният сектор да не бъде обременяван със социални функции, както и за запазване на комплекса „Марица Изток“. Това се казва в позиция на федерацията, приета на заседание на Координационния й съвет на 16 декември 2021 г. Позицията е публикувана на сайта на КНСБ. Тя е по коалиционното споразумение, приложение „Енергетика и проблеми в отрасъла“ и засяга проблеми в сектора, както и предложения за тяхното решаване. Позицията е изпратена до председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и енергийния министър Александър Николов. В нея се посочва, че от федерацията настояват за спешно изготвяне и приемане на нова Енергийна стратегия на България, като тази мярка е посочена в дългосрочните цели в Коалиционното споразумение, а темата е неотложна. Националната федерация на енергетиците иска още в началото на 2022 г. Министерство на енергетиката да поеме ангажимент с конкретни срокове за създаване, обсъждане и приемане на стратегията. Документът следва да определи приоритетите и мястото в енергийния сектор на: атомна енергия, въглищни централи, електропреносна мрежа, предвидимост на пазар, с цел развитие, съхраняване и сигурност. Националната федерация на енергетиците (НФЕ) към КНСБ настоява още през първото тримесечие на 2022 г. Министерство на енергетиката да обобщи вариантите за изграждане на нови ядрени мощности, на база на вече наличните анализи и да предложи решение на Министерски съвет. Според федерацията, въпреки че темата за запазване на енергийния комплекс „Марица Изток“ е поставена като специален акцент, предложените мерки не показват ясно посоката, в която ще се движи правителството. Заявката за преминаване към механизма за капацитет е в отделна точка и не е ясно за какво ще се преговаря с Европейската комисия, смятат синдикалистите. Те настояват още през януари 2022 г.
Министерство на енергетиката да инициира обсъждане със синдикалните организации в комплекса „Марица изток“ на производствените планове, както и конкретните мерки, предвиждани в Териториалните планове за справедлив преход за работните места, социални последици от прехода към нисковъглеродна икономика и компенсаторни механизми, пише още в позицията. Федерацията обръща внимание на сериозния проблем, който възникна при всички мрежови дружества, във връзка със задължението за покриването на технологичните загуби чрез купуване на електрическа енергия от борсата на много по-високи от определените им регулирани цени. „Дейността на мрежовите дружества е регулирана и следва да се осъществява в обществен интерес, а изкуствено създаваните затруднения за работата им ще има тежки последици за всички“, се посочва в позицията. „Считаме за неправилно прехвърляне на текущата печалба само от държавните дружества към държавния бюджет по начин, който възпрепятства тяхната оперативна дейност, включително инвестиционни, ремонтни и производствени програми. Дружествата вече изпитват затруднения да си осигурят оборотно средства и този проблем лесно може да ескалира в криза“ се отбелязва още в документа. Според федерацията коректно и справедливо е отнемането на „свръхпечалбата“ да се разпростре към всички дружества особено към тези, които ползват механизми за гарантирано възстановяване на инвестиции, каквито например са ВЕИ- дружествата. От федерацията към КНСБ искат предприетите действия за прехвърляне на текущата печалба да бъдат ограничени, а Министерство на енергетиката да изготви отчет за извършените финансови трансфери и мерки за запазване финансовата стабилност на държавните дружества. Според федерацията енергийният сектор не следва да бъде обременяван със социални функции. Предлаганите мерки за защита на уязвимите битови потребители, както и за защита на бюджетни и работещи в обществена услуга организации от плащане на ненужно високи сметки на електрическа енергия следва да бъдат планирани и осъществявани от други ведомства, а Министерство на енергетиката да спомага за тяхната реализация, без да прехвърля допълнително бреме върху държавните дружества, пише в позицията. В нея се обръща внимание, че приетият мораториум върху цените на електрическата енергия има тежки последствия за сектора, във връзка с което, се настоява за възстановяване на законовия ред за формиране на цени при „осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите“.
