Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва не иска война с Украйна и се изказа положително за получените от САЩ предложения в сферата на сигурността. Американските предложения са по-добри от предложенията, получени от НАТО, каза Лавров и добави, че очаква да се срещне с американския държавен секретар Антъни Блинкън в следващите две седмици. Руският външен министър заяви, че решението какъв ще бъде отговорът на предложенията зависи от руския президент Владимир Путин.
Беларуският лидер Александър Лукашенко заяви, че Минск няма абсолютно никакъв интерес от война и че конфликт може да избухне само ако Беларус или близкият й съюзник Русия бъдат директно нападнати. Лукашенко каза това в обръщение към народа и парламента, пред депутати и държавни служители. Москва и Минск се готвят следващия месец да проведат в Беларус, северно от Украйна, съвместни военни учения, които предизвикват безпокойството на Запада на фона на струпването на руски войски на украинската граница. Беларуският лидер каза, че ученията ще помогнат на Минск да установи къде е необходимо да концентрира сили и че Беларус трябва да отбранява южната си граница с Украйна.
НАТО няма да изпраща в Украйна свои батальони заради заплахата от руско нахлуване. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при включване онлайн от Брюксел в събитие, организирано от Атлантическия клуб във Вашингтон. Той уточни, че НАТО осигурява различна подкрепа за страните от алианса и за държавите партньори. НАТО подкрепя Украйна с подготовка на военните сили и с оборудване, така че страната да може да се защити, поясни Столтенберг. Ще оценим необходимостта от допълнително присъствие по източния фланг с разгръщане на силите за бързо реагиране, добави той. Столтенберг отбеляза, че тези сили са поставени в повишена бойна готовност от няколко седмици. По неговите думи подобни действия са с единствената цел за защита на съюзниците. Столтенберг уточни, че няколко страни от НАТО, сред които посочи САЩ, Великобритания и Франция, желаят да участват в осигуряването на подкрепления за отбраната по източния фланг в района на Черно море под общо командване. По въпроса за защитата на страните от НАТО в днешната обстановка в пакта има пълно единодушие. По въпроса за подкрепата за Украйна има различия – някои страни не са готови да осигурят военно оборудване или смъртоносни оръжия, затова предоставяме други видове подкрепа, посочи Столтенберг. Той уточни, че алиансът осигурява охрана на въздушното пространство над Черно и Балтийско море, увеличава броя на използваната техника за тези операции. Готови сме да увеличим присъствието си в източната част на алианса, за да няма неяснота по готовността и способността на НАТО да защити всеки съюзник, заяви Столтенберг. По неговите думи има възможност в следващите две седмици преговорите с Москва да продължат, стига руската страна междувременно да не използва военна сила срещу Украйна. Той определи като добър знак волята на руската страна да преговаря с НАТО и отделно със САЩ. Генералният секретар отбеляза, че Русия може да използва различни възможности за „нахлуване“ в Украйна – с многочислена тежко въоръжена войска – пехота и военновъздушни сили; с кибератаки; с опити за преврат в Киев; със саботажи. Русия трябва да оцени нашите писмени отговори на предложенията на Москва и сме готови да преговаряме за постигане на мирно решение, когато и руската страна е готова, заяви генералният секретар. Ако Русия иска по-малко НАТО по границите си, постигна точно обратното с употребата на сила срещу Украйна, обобщи той.
Френският президент Еманюел Макрон каза в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, че Русия трябва да зачита суверенитета на съседните си държави, съобщи днес източник от Елисейския дворец. Двамата президенти са се споразумели Франция и Русия да продължат четиристранните преговори в т.нар. Нормандски формат (заедно с Германия и Украйна) за намирането на мирен изход от украинската криза. „Президентът Путин каза, че иска диалогът да продължи и че е важно да се работи за прилагането на Минските споразумения“, заяви източникът и каза още, че руският президент е изразил нежеланието си ситуацията около Украйна да ескалира.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че най-големият риск за страната му е дестабилизацията отвътре, включително под формата на икономическа криза. НАТО е единственият гарант за сигурността на Украйна в нейното противопоставяне с Русия, изтъкна украинският лидер на пресконференция. Зеленски подчерта, че източноевропейските страни, членуващи в НАТО, също може да бъдат засегнати от кибератаки и други тактики за сплашване от Москва. Той не изключи по-нататъшна ескалация на напрежението в отношенията с Русия и отправи критики към прекалено голямата, по думите му, паника около състоянието на украинската икономика. „Не казвам, че ескалацията не е възможна, но не се нуждаем от тази паника“, каза Зеленски и добави, че именно това е казал вчера по телефона на президента на САЩ Джо Байдън.
Според Володимир Зеленски настоящата ситуация е сериозно предизвикателство за НАТО, защото някои европейски страни си мислят, че не бива да се рискува с приемането на Украйна в алианса. „Ако избухне обаче пълномащабна война, тя ще бъде по границите на някои държави от НАТО“, предупреди Зеленски.
Русия е готова да нападне Украйна, но още не е решила дали да го направи, заяви директорът на германската служба за външно разузнаване Бруно Кал. В интервю за информационната агенция той каза, че кризата може да се развие „по хиляди начини“, сред които дестабилизиране на правителството в Киев или оказване на подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна и изместване напред на демаркационната линия. Кал отказа да коментира дали и какви санкции да бъдат налагани на Русия, ако нападне, но изказа подкрепа за подхода на германското правителство да държи на тъмно Москва за ходовете, които би предприело. Директорът на германското разузнаване изрази съмнение в жизнеността на съюза между Русия и Китай, тъй като според него интересите им са прекалено различни. „В дългосрочен план руската мечка няма да се чувства добре в ноктите на китайския дракон“, прогнозира той.
Русия е прехвърлила кръвни банки към границата с Украйна, което засилва опасенията на САЩ от възможна руска инвазия на Украйна. Доставянето на кръв и други медицински материали, нужни за лечение на ранени, е ключов индикатор за военната готовност на Москва, заявиха пред Ройтерс трима американски представители. По думите на сегашни и бивши официални представители на САЩ има конкретни индикатори, като например доставките на кръвни банки, които са от решаващо значение, за да се определи дали Москва наистина е готова да нахлуе, ако руският президент Владимир Путин вземе решение за това. Разкритието на пожелалите анонимност американски източници за кръвните засилва опасенията на САЩ, че струпването на над 100 000 руски войници по границата на Русия с Украйна може да е подготовка за нахлуване, отбелязва Ройтерс. Пентагонът и преди е съобщавал, че струпването на руски войски в района се съпровожда и от осигуряването на „медицинска поддръжка“. Разкритието за доставките на кръв обаче е подробност, която според военни експерти е много важна, за да се установи степента на руската готовност. „Това не означава непременно, че ще има ново нападение, но без това то поначало не може да бъде извършено“, каза Бен Ходжис, пенсиониран американски генерал, който сега работи в изследователския институт Център за анализ на европейската политика. Засега руското министерство на отбраната не е отговорило на писмено запитване на Ройтерс за коментар.
Говорител на Белия дом не пожела да коментира, но изтъкна многократните публично отправени предупреждения от САЩ за руската военна готовност. Пентагонът отказа да коментира, тъй като става дума за оценка на разузнавателни данни. Тримата американски официални представители, които говориха за доставките на кръв, не пожелаха да уточнят кога САЩ са засекли прехвърлянето им към частите по границата с Украйна. Двама от тях обаче казаха, че това е станало през последните седмици.
Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „в близко време“ ще прехвърли американски войски в източноевропейски и натовски държави, предадоха световните агенции. Пентагонът е поставил около 8500 войници в готовност за възможно разполагане в Европа на фона на струпването на руски войски до границата до Украйна. „Скоро ще изпратя американски войски в Източна Европа и в страните от НАТО. Не много“, заяви американският президент пред журналисти при слизането си от самолета на връщане от щата Пенсилвания. Байдън обаче повтори, че не става дума за изпращане на войски в Украйна, която не е членка на военния съюз. Изпращането на войски в страните от източната част на Европа ще е средство за допълнителен натиск върху руския президент Владимир Путин, който според американците може да нападне Украйна през февруари.
Украински военни в бяло-черен зимен камуфлаж се обучаваха вчера да използват противотанкови гранатомети, доставени от Великобритания като част от усилията на Запада да помогне на Украйна да се защити от възможно руско нашествие. Русия принуди Запада да започне разговори по исканията на Москва за нови гаранции по сигурността в Европа, като струпа повече от 100 000 военни близо до границата си с Украйна – бивша съветска република, която иска да се присъедини към НАТО. По-рано този месец Великобритания каза, че ще снабди Украйна с леки противотанкови оръжейни системи и служители, които да предоставят обучение. Те не са стратегически и са предвидени за използване за самозащита, твърди Великобритания. „Достатъчно е да се изстреля един снаряд, за да се унищожи напълно вражеската машина“, каза военнослужещият Зиновий Лужански на ученията на ветровития военен полигон в Западна Украйна. „Ще е много по-лесно да се борим срещу Руската федерация, защото това оръжие лесно може да унищожи всички видове вражеска бойна техника“, добави той. Този месец Великобритания и САЩ засилиха доставките на оръжия за Украйна, но те също така разтревожиха Киев, когато отзоваха дипломатите си. Украинският президент Володимир Зеленски вчера не изключи възможността за пълномащабна война с Русия, но обвини Вашингтон и медиите в подхранване на паника, която пречи на икономиката, докато „няма танкове по улиците“. Изказването му дойде, след като руският президент Владимир Путин каза, че САЩ и НАТО не са обърнали внимание на основните изисквания за сигурност на Кремъл в противопоставянето между Изтока и Запада по отношение на Украйна, но Москва е готова да продължи разговорите.
