В частта за България на доклада за трафика на хора американския Държавен департамент се казва, че правителството на България не е изпълнило напълно минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, но полага значителни усилия, за да го постигне. Правителството като цяло е засилило усилията в сравнение с предходния анализиран период, предвид влиянието на коронавирусната пандемия върху способността за борба с трафика на хора, се казва още в документа. Сред положените усилия се посочва отпускане на повече финансиране за настаняване на деца в кризисни центрове, увеличаване на финансирането за националната стратегия за борба с трафика на хора и за националната годишна програма, и сътрудничество с чужди правителства по няколко програми с цел възпиране на така наречения трафик на труд.
Споменава се и разработването на брошура, която да информира българските работници зад граница за техните трудови права. Въпреки това правителството не е изпълнило минималните стандарти в няколко ключови области. Властите разследват, преследват и осъждат по-малко трафиканти. Съдилищата продължават да издават условни присъди за повечето трафиканти, чиято вина е призната, като едва 29 процента от тях получава значителни присъди. Това подкопава по-широките усилия в борбата с трафика и отслабва разубеждаващия ефект. Посочва се още, че корупцията в правоприлагането и съдебната система продължават да забавят прогреса, а предполагаемото съучастие в престъпленията, свързани с трафик на хора, продължава да е безнаказано.
В частта за България на годишния доклад се отбелязва, че страната ни остава във втора категория. В нея тя остава сред тези страни, които не са под наблюдение. Иначе във втора категория има и страни под наблюдение. В първа категория са страните, които се справят най-добре с борбата с трафика на хора, а в трета категория са страните, които не успяват да се справят. Има и три страни, посочени като специален случай, а именно Либия, Сомалия и Йемен, където ситуацията е най-зле.
