Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение. Той е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Апостола осъществява две обиколки в България – първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората – от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България – в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.
„Васил Левски и неговата тайна организация“
Първият модул на програмата на НВИМ представлява презентация, в която разказваме какви са най-общо идеите на Апостола, какво е било неговото виждане за бъдещата свободна демократска република, каза Сурчева. В тази презентация представяме неща, които не се учат в учебника, и точно това е любопитното за децата и смятам, че ще е любопитно и за техните родители. Как е създал тайната организация, какви методи е използвал, как се е стремял да съхрани тайната за тази организация и за хората, които са част от нея. Разказваме им за тайната поща, за тайната полиция, за начина, по който е създавал комитетската мрежа и кой и до каква степен е имал информация за цялостната мрежа, така че всичко това да остане в тайна, обясни тя. Позовавайки се на съвсем нови документи от османските архиви, показваме до каква степен Левски е успял да съхрани тайната – с какви кодове и как са кодирали съобщенията помежду си членовете на организацията, разказа Сурчева. Темата за тайната винаги е била любопитна, но тук я представяме по интерактивен начин. Публиката има участие, опитва сама да достигне до някои изводи, добави тя. Във втората част на програмата посетителите ще дойдат пред витрината на Апостола, където се съхраняват доказано оригинални негови лични вещи. Разказваме им информация, свързана с тях – как са дошли в музея, какво се е случило с тях. Може би най-емоционалната част от разказа е тази за косите на Апостола, които се съхраняват при нас в Националния военноисторически музей, разказа още Славея Сурчева. Левски е бил човек, който е имал чувство за много висока отговорност не просто към себе си, а към всички останали. Той е имал отговорност към целия български народ и е искал да го види свободен. С всичко, което ние правим в музея, искаме да покажем на децата, че той е човек като тях и те могат да приличат на него и да носят отговорност не само за себе си, но и за съученика си, за родителите си, за хората около тях. Да носят отговорност и да бъдат смели в това, което правят, каза Сурчева. Да намират повече смисъл да се интересуват от любопитните факти и важните неща в историята, защото е важно, познавайки историята, да не правим същите грешки, които сме правили преди, допълни Славея Сурчева.
по БТА, снимка БТА
