В началото на 20-и век Видин е един от големите български градове. При Освобождението Видин е почти толкова голям, колкото и София. Във Видин се намира крепостта „ Баба Вида“, една уникална синагога, една уникална джамия, една от най-големите църковни сгради – митрополитският комплекс „Св. Димитър“. Крепостта „Баба Вида“ крие много тайни, все още паметникът не е проучен изцяло. Средновековната крепост е построена върху основи на римска крепост. От древноримската епоха най-добре е запазена основата на източната ъглова кула.
Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от императора Василий II. От постройките от онзи период са стената и кулите, които са разположени към река Дунав. Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.
След края на XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора. При последните направени геофизически проучвания на крепостната стена в района на „Баба Вида“ се оказва, че тя е на 50-60 сантиметра под нивото на Крайдунавската градска градина. Годишно през крепостта „Баба Вида“ и през другите исторически обекти във Видин минават около 60-70 хиляди души. Крепостта „Баба Вида“, макар и толкова години вече да е посещаван туристически обект, всъщност е посещавана и открита като туристически обект през 1956 г., и наистина е най-емблематичният паметник на Видин.
