„Баба Вида“ е единствената запазена напълно средновековна българска крепост, която е строена през втората половина на 10 век. Името на крепостта е взето от легендите, които се разпространяват за нея и няма нищо общо с историческата действителност.
В най-популярната легенда се разказва, че в миналото по тези земи живял богат болярин, който притежавал обширни територии, стигащи до Карпатите на север, до Стара планина – на юг. За съжаление той се
споминал много млад и оставил наследството си на трите си дъщери – Вида, Кула и Гъмза. Двете сестри – Кула и Гъмза се омъжили твърде прибързано, като Кула взела за съпруг мъж от едноименния северозападен град Кула, а Гъмза – от Гъмзиград, който се намира в Сърбия.
И двете попаднали на лоши съпрузи и пропилели цялото си богатство. Единствено Вида останала сама и
построява крепостта. Целта е била чрез тази крепост местното население да се отбранява и да защитава територията, която владеела Вида.
След нейната смърт нарекли крепостта Баба Вида, някои я наричали Бабини Видини кули. Интересното е, че тази легенда добива популярност през османското робство и то сред по-бедното българско население. Често е била разказвана на малките деца от техните баби и дядовци.
