На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг прави първата съдбовна крачка на Луната. Точният момент настъпи точно когато стандартното универсално време на нашата планета удари 2:56 ч. Но кое време беше това за Нийл? До момента няма отговор на този въпрос, но с оглед на плановете за обитаване на Луната това може да се промени. На неотдавнашна среща в Нидерландия членовете на космически организации от цял свят се съгласиха, че трябва да се въведе подходяща лунна часова зона – международно прието общо лунно време, което всички бъдещи мисии да използват за комуникация и навигация. „В момента се полагат съвместни международни усилия за постигането на тази цел“, казва инженерът по навигационни системи Пиетро Джордано от Европейската космическа агенция (ЕКА). Домакин и ръководител на неотдавнашната среща в Нидерландия бяха изследователи от ЕКА, но дискусията беше изключително съвместна. Целта е да се състави взаимно съгласувана рамка, наречена LunaNet, която ще осигури общ интерфейс за всички бъдещи лунни мисии, като рационализира начина, по който те се свързват в мрежа, навигират, откриват, информират и комуникират. Времето ще бъде от ключово значение за тези бъдещи операции. През следващите няколко години няколко роботизирани спускаеми апарата ще бъдат изпратени на Луната от различни космически организации и частни компании. Нещо повече, ЕКА, НАСА, Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) и Канадската космическа агенция (CSA) работят съвместно по създаването на орбитална лунна станция, наречена „Gateway“, откъдето ще могат да стартират бъдещи експедиции. „Тези мисии не само ще бъдат на Луната или около нея по едно и също време, но и често ще си взаимодействат – потенциално ще си предават комуникации, ще извършват съвместни наблюдения или ще осъществяват операции“, се казва в съобщение за пресата на ЕКА.
В исторически план всяка мисия, която се е отправила към Луната, е използвала атомните часовници на Земята, за да проследява напредъка си, синхронизирайки времето си в космоса с това на Земята. Това по принцип изисква „радиовръзка с дома“ и питане на хората на Земята колко е часът, като се отчита и времето, необходимо за осъществяване на това обаждане. Обикновеният стар часовник на борда на космическия кораб просто няма да се справи с този трик. Силите на гравитацията и скоростта са различни на Луната, което означава, че те влияят на времето по различен начин от силите, които са по-близо до нашата планета. На практика това означава, че ако един лунен астронавт вземе със себе си часовник от Земята, той ще работи по-бързо от нормалното с десетки микросекунди на ден. Колко бързо, зависи от това дали астронавтът е в орбита или стои на самата Луна. При тези сложни условия ще бъде трудно да се установи стабилно време, настроено специално за Луната, но то би могло да бъде по-точно и по-бързо от синхронизирането със земното време. Именно това обсъждат учените в момента. Да се придържаме ли към земното време или да преминем към лунното? Последният сценарий ще изисква създаването на работеща лунна система за време и обща координатна система за повърхността на Луната, подобна на тази, която използваме на Земята за проследяване на орбитални спътници. Това може да отнеме повече енергия и усилия, но може да доведе до много по-точна система, която след това да се приложи и за други планети. „Разбира се, договорената система за време ще трябва да бъде практична и за астронавтите“, обяснява Бернхард Хуфенбах, ръководител на стратегическото планиране в ЕКА. „Това ще бъде доста голямо предизвикателство на повърхността на планетата, където в екваториалния регион всеки ден е с продължителност 29,5 дни, включително замръзващите двуседмични лунни нощи, а цялата Земя е само малък син кръг в тъмното небе.“ Това е пъзел-мечта на математиците. „През цялата човешка история изследванията всъщност са били основен двигател за подобряване на измерването на времето и геодезическите референтни модели“, казва Хавиер Вентура-Травесет, който координира приноса на ЕКА към LunaNet. „Със сигурност сега е вълнуващо време да се направи това за Луната…“
по БГНЕС
