Според легендата, когато Аллах разглеждал от небето земи и морета, търсейки нови пазари за своите вярващи без да иска изпуснал броеницата си. Тя се разкъсала и три големи перли паднали една до друга в морето, близо до африканският бряг. Няколко по-малки се пръснали около тях. От най-голямата перла се появил остров Занзибар или Угунджа на суахили, а от другите две – островите Пемба и Мафия.
Извисяващите се като кули палмови дървета, изпъстрят безкрайните бели плажове със своя фин пясък с дълги величествени сенки, които ни водят до прозрачните води на Индийския океан. Когато морето се отдръпне, понякога в продължение на километри, се образуват естествени лагуни измежду удивителния коралов риф, който сякаш тича по дължината на крайбрежието.
Няма посетител на Занзибар, който да не e запленен от чудните лодки с платна, които сякаш се плъзват по вълните и издигат своя силует всеки ден. Те са познати като дау, и имат история, която датира от древни времена. В зародиша на цивилизацията суахили, търговците, които усърдно извършвали редовни курсове през Индийския океан между бреговете на Индия и Африка, правели това на техните известни „съшити лодки“.
Корпусът на тези плавателни съдове бил направен от греди от кокосово дърво, съшити заедно с влакна, вместо с метални пирони. Отличителното триъгълно платно на лодките дау е било правено от палмови листа. Построяването на новата дау може да отнеме години и са необходими способностите и уменията на изкусни занаятчии.
В миналото Занзибар е играл важна роля в световната търговия с роби. Днес, островът е едно от скритите райски кътчета на планетата. Плажовете му са фантазия, която може би си мислите че съществува само в рекламите.
Тюркоазеното море и белия като брашно пясък се простират в продължение на километри. За щастие, масовият турист все още не е открил пазените тайни на Занзибар, природата му все още е девствена, а водите – кристално чисти.
