Само след дни България ще отбележи своя национален празник – 3 март. Ще отдадем почит и сведем глава пред подвига на героите, които преди 145 години донесоха свободата в родината след петвековно робство. За някои малко известни факти от освобождението на Видин в края на Руско-турската освободителна война разказва историкът от видинския Регионален исторически музей Маргарита Радулова. При започването на Руско-турската освободителна война във Видин се намира Осман паша. Той назначава за комендант на Видинската крепост Иззет паша, който има под ръководството си 20 батальона на различни места във Видинския санджак, над 150 оръдия, много боеприпаси и храни. Турските отбранителни позиции са изнесени на 5-6 км от Видин във формата на полукръг, споделя Радулова. И уточнява, че погледнато формално, във видинския край, с изключение на вихрената румънска атака при село Смърдан, липсват драматични и значими бойни действия по време на войната. Нито пък може да приведем в известност някаква целенасочена акция на населението в подкрепа на освободителните войски, каза историчката. Самото освобождение на Видин е повече церемония, отколкото ожесточеност между угнетители и освободители. Но така е само на пръв поглед. Видинският край е един от най-изявените райони на съзаклятия, на съпротива, на въстания и дипломатически пратеничества, благодарение на които става възможна и самата война, е категоричен историкът. „Още в началото на войната, на 8 май 1877 г. започва артилерийска престрелка между Видин и Калафат. Военните действия срещу Видинския санджак започват през септември същата година, когато са прекъснати телеграфните му връзки със София и Плевен. След падането на Плевен, както е добре известно, румънската армия е трябвало да се насочи към Видин и да разбие турската войска, разположена в града. След като обсадили града, румънците в тридневни упорити боеве в края на януари 1878 г. изтласкали турците, като най-ожесточени били сраженията при Смърдан. В периода от 27 януари до 4 февруари Видин бил обстрелван с артилерия от румънския бряг. В тези боеве били убити и ранени 11 румънски офицери и 597 войници. Междувременно в Одрин на 31 януари било подписано примирие между Русия и Османската империя.То станало известно и на румънската, и на турската армии край Видин на 4 февруари. На 23 февруари 1878 г. в града пристигнала официална султанска заповед за неговото предаване. На следващия ден били подписани условията за изтеглянето на турската армия от Видин и заместването й с румънска. На румънците обаче били предадени само крепостта и военните складове“, допълва Маргарита Радулова.
Тя посочва като особено интересно достигналото до съвременността първо по-подробно описание на случилото се във Видин по време на Руско-турската война и Временното руско управление, направено от Феликс Каниц. През 1879 г. той посещава за пореден път Видин и лично се убеждава в настъпилите промени в града. През 1882 г. излиза второ преработено издание на неговата забележителна книга „Дунавска България и Балканът“, в което именитият учен добавя нова глава – „В стария и новия Видин“. Този обемен очерк съдържа ценни сведения за историята на града, посочи Радулова. В него авторът подробно разказва не само за видяното, но и за всички събития по време на войната, напускането на крепостта от турските войски и първите стъпки на руското управление. Ето какво четем в неговия разказ: „Видин пострадал необикновено много от румънските снаряди. Батареите на Калафат насочвали огъня си главно срещу цитаделата. От важните сгради била разрушена още в началото военната парна мелница при стария дворец. Най- високият етаж на часовниковата кула, както и всички галерии на минаретата. Още по-тежки загуби претърпя турската държава при опразването на отстъпените укрепени места. За отстраняването на целия военен материал трябва да е имало споразумение в договора; но само съвсем малка част беше отнесена поради липса на транспортни средства.“ Тук под „договора“ Феликс Каниц има предвид Сан Стефанския мирен договор, уточни Радулова. Според Инструкция на руското министерство на външните работи до Императорския комисар, засягаща дейността му в България според условията на Сан Стефанския мирен договор по създаване в Княжеството на правителство и земска войска, от 10 април 1878 г., една от дейностите била разрушаване на всички турски крепости по Дунава, за да бъде обезпечено свободното корабоплаване по долното течение на реката. За разрушаване на видинската крепост през август 1878 г. в града пристигнали две роти от руския 1-ви сапьорен батальон. Дейността ръководел най-добрият руски военен инженер по онова време – генерал Михаил Матвеевич Боресков. Той останал със сапьорите си в града до 9 октомври, разказва Маргарита Радулова. Любопитен е й разказът на Каниц за реакцията на видинчани, наблюдавали взривяването, каза тя. „И така в течение на един месец главният обкръжаващ вал бил пробит на 8 места, еднакво отдалечени едно от друго. И здравата крепост Кум баир била взривена. Мощността на взривовете разтърсила силно градската част, разтресла основите на къщите, а последният взрив на дунавския фронт изхвърлил водите на реката нависоко, като кули, и ги запратил към сушата върху улиците. С водата долетели до улицата и много риби, събирани ревностно от ликуващите руски войници.За всеки отделен взрив се съобщавало с един ден напред. За българите, които затваряли магазините си, тези дни били като празници. Непосредствено зад живия плет от войници, образуван на известно разстояние от мините, многохилядна народна маса чакала съответните три сигнала на тръбата. Точно при третия следвал взривът с трясък на оглушителен гръм. Високо, колкото хълм, се вдигала във въздуха пръст, камъни и гъст дъжд от прах, който потапял Видин за няколко минути в страшен сив облак. Едва започнал да се разнася, и всички се втурвали един през друг към взривеното място, всеки се впускал с бясно ура към крепостния ров, за да прекрачи пръв пробива“, пише Каниц. За видинчани събарянето на вековните крепостни стени било видимият израз на края на робството, завършва разказа си за тези паметни дни историкът Маргарита Радулова.
по БТА, снимки Фесйбук
