През следващите две седмици три космически мисии ще достигнат до Марс, една ще орбитира, а два ще кацнат, след като прекараха седем месеца в космоса. Трите мисии стартираха през юли 2020 г., образувайки вълна от безпилотни космически кораби от Съединените щати, Китай и Обединените арабски емирства, за да проверят дали Марс някога е бил обитаем и да разберат дали може да бъде отново.
Времето на изстрелванията беше продиктувано от орбитите на Марс и Земята, с един едномесечен прозорец, през който планетите са достатъчно близо една до друга, за да позволят седеммесечното пътуване. Ето датите, които да залепите във вашия дневник и обяснение какво можем да очакваме.
9 февруари, сондата Amal на Обединените арабски емирства
Обединените арабски емирства стартираха първата си мисия до Марс от японския космически център Танегашима на 19 юли 2020 г. От трите мисии тя е може би най-малко рисковата – но ще бъде и първата, която ще започне. Апаратът струва 160 милиона британски лири има за цел да предостави картина на атмосферата на Марс и да изучава ежедневните и сезонни промени на планетата, както и да развива научно-технологичния сектор на ОАЕ, което му позволява да се отдалечи от икономическата си зависимост от петрола. Мисията ще изведе сондата Amal (Hope) в орбита около планетата на 9 февруари, когато ще започне да изпраща данни обратно на Земята, със закъснение между 13 и 26 минути.
Учените смятат, че на Марс някога е изобилствала вода и много вероятно е имало и живот. Космическата агенция на ОАЕ заяви, че една от причините за превръщането на тази планета в суха и прашна е изменението на климата и атмосферните загуби. Сондата на агенцията ще наблюдава марсианската метеорологична система, както и разпределението на водорода и кислорода в горните части на атмосферата на Марс, което ще даде възможност на човечеството да разбере връзката между промяната на времето и атмосферните загуби. Използвайки три научни инструмента на борда на космическия кораб, Amal ще осигури набор от измервания, които са от основно значение за по-доброто разбиране на циркулацията и времето в марсианската долна и средна атмосфера, съобщават от космическата агенция ОАЕ. Комбинирайки такива данни с наблюдението на горните слоеве на атмосферата, измерванията на Amal ще разкрият механизмите зад възходящия движение на енергия и частици и последващото избягване на атмосферните частици от гравитацията на Марс.
10 февруари, китайската мисия Tianwen-1
Китай се присъедини към търсенето на признаци на живот на червената планета, като изстреля свой собствен марсоход в космоса на 23 юли 2020 г. Tianwen-1, което означава търсене на небесна истина, излетя от остров Хайнан край южното крайбрежие на Китай. Влизането в орбита около Марс е планирано за 10 февруари, въпреки че кацането е планирано едва през май. Устройството трябва да търси подземни води и доказателства за възможни древни форми на живот. Китайската национална космическа администрация, както повечето правителствени ведомства в Китай, е много по-малко публична и прозрачна за работата си от НАСА и не е ясно каква информация за мисията ще бъде публично оповестена.
Очаква се космическият кораб с орбиталния апарат и марсохода да навлезе в орбитата на Марс през февруари, като има за цел да кацне в Утопия планиния. НАСА е открила възможни признаци на лед на мястото, според статия в Nature Astronomy от главния инженер на мисията Уан Уейсинг.
240-килограмовият марсоход, задвижван от слънчева енергия, ще работи около три месеца. Той ще търси биомолекули и биологични следи в почвата, докато станцията остане в орбита поне две години. Това е вторият опит на Китай да се насочи към Марс. Само САЩ успешно кацат на Марс осем пъти от 1976 г. насам. Повече от половината от изпратените космически кораби на Марс са се взривили, изгоряли или са се разбили на повърхността, включително последната мисия на Китай в сътрудничество с Русия през 2011 г.
18 февруари, марсоходът на НАСА Perseverance
Мисията на НАСА „Марс 2020“ стартира от Кейп Канаверал във Флорида на 30 юли 2020 г. и след седем месеца в космоса планира да изследва околната среда на Марс за признаци на живот в миналото му. Очаква се марсоходът Perseverance да кацне на Марс в ранния следобед на 18 февруари 2021 г.
Този път Perseverance носи повече камери със себе си, отколкото всяка друга междупланетна мисия в историята на НАСА. Самият марсоход има 19 камери, които ще изпратят спиращи дъха изображения на марсианския пейзаж, докато други четири камери са прикрепени към частите на космическия кораб, и ще предават влизането в атмосферата, слизането през нея и кацането на Марс. Те ще позволят на инженерите да съставят изглед с висока разделителна способност на процеса на кацане, както и да позволят на хората у дома да следят изображенията от НАСА.
Марсоходът, който има маса 1050 кг, може лесно да изкачи кратерите на повърхността на планетата. НАСА се надява, че нейната нова технология за насочване и задействане с парашути ще помогне да се отклони марсохода от тези опасности. Предаването на сигналите от Марс отнемат 10 минути, за да стигнат до Земята, така че докато контролерите видят как устройството влиза в атмосферата, то вече ще е кацнало или унищожено при авария.
Марсоходът Perseverance трябва да кацне в древна делта на река и бивше езеро на марсианската повърхност, известно като кратера Jezero. Кратерът Jezero е пълен с препятствия и опасности за марсохода, включително камъни, скали, пясъчни дюни и вдлъбнатини, всеки от които би могъл да сложи край на мисията. Наслояванията в кратера са богати на глинени минерали, които се образуват в присъствието на вода, което означава, че животът някога е съществувал там, а такива седименти на Земята е известно, че съхраняват микроскопични фосили. Учените също така отбелязват, че кратерът няма дълбочина, която да съответства на диаметъра му, което означава, че утайката вероятно е попаднала в него чрез течаща вода.
Марсоходът Perseverance също е оборудвано с миниатюрен хеликоптер на име Ingenuity, който тежи 1,8 кг и ще бъде първият роторкрафт, който ще лети на друга планета. Законите на физиката може да казват, че е почти невъзможно да се лети на Марс, но всъщност да се лети с по-тежко от въздуха превозно средство на червената планета е много по-трудно, заявиха от НАСА. Малкият хеликоптер претърпя поредица от тренировки, симулиращи мисията в тестово съоръжение в Калифорния, включително в среда с висока вибрация, за да имитира как ще се държи при условията на излитане и кацане, както и екстремни температурни колебания като тези на Марс. Автономният тестов хеликоптер ще има бордова камера и ще се захранва от слънчев панел, но няма никакви други научни инструменти. НАСА се стреми да разработи безпилотния хеликоптер като прототип, за да види дали си струва да се прикачат научни сензори към подобни устройства в бъдеще.
По материали на Sky News / Великобритания
