„Ноември месец е знаков месец за България и особено за българите в западните покрайнини,“ казва пред Compassmedia.bg Зденка Тодорова, писател и общественик от Цариброд – една от двете общини в Сърбия, в които живеят българите от Западните покрайнини.
„Свързваме месец ноември винаги с една трагична годишнина от българската история – с Ньойския договор. Вече навлизаме в 101 години от подписването на Ньойския договор, което ще рече, че българското национално малцинство нищо не получи. Само загуби всичко, което и по Конституция му се полага, въпреки натиска, който от страна на България, така и едно време европейските институции имаха спрямо Сърбия. Вече забелязвам, че българското малцинство в Сърбия започва да се превръща в исторически – не въпрос, а в историческа тема. Все по-малко се говори за нарушенията на българското малцинство по отношение на образованието, идентичността, самобитността, опазване на културно-историческото наследство, знакови дати, годишнини, свързани с българската история. Забелязвам, че всичко това избледнява и въпреки всичко има хора, които пишем на български език, популяризираме българското наследство там, настояваме за българския език да се въвежда (макар че и трудно става) в образованието, който е много брутално изхвърлен в началoто на 80-те години,“ разказва Зденка Тодорова.
В Костницата на Нешков връх – кости и на българи, и на сърби
„Сега сме в навечерието и на една друга годишнина – 135 години от Сръбско-българската война – най-кратката война в историята на България. Не по нейна вина е водена тази война, а с агресията на крал Милан, на втори ноември 1885 година. Но на 12 ноември е решителната битка, така да я нарека, на Нешков връх, Цариброд, когато всъщност се утвърждава Съединението на България и се запазва българското княжество. Та царибродчини винаги са се гордели с паметната костница, построена 1911 година на Нешков връх, където освен загиналите български войници и капитан Иван Златев са положени костите и на загиналите сръбски войници щото крал Милан тогава отказва да ги върне обратно във вътрешността на Сърбия. Та това е изводът от тази така наречена „братоубийствена война“, която си е една агресия спрямо България, но от тази война поуките са много – че не може човек никога да разчита на добрите обещания на съседите. Имам предвид Сърбия,“ заявява Зденка Тодорова.
