Един от най-скоро откритите музеи в България е Музеят на солта в град Померие.
Музеят отваря врати на 7 септември 2002 г. Намира се в самия град Поморие, на брега на Поморийско езеро.
В залата на музея са подредени традиционни инструменти, като дървени соларски колички, гребла, стари топографски карти, макети и други. Дървени, защото, за разлика от желязото, дървото не корозира.
Експонирани са много снимки, отразяващи добиването но сол. Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол.
Най-атрактивната част на музея са запазените солници на открито, които са на площ от 20 дка.
В тях и до днес се произвежда сол по древна анхиалска технология.
Технологията за добиване на сол в Поморие е още от V в. н.е.
Морската вода е извеждана от морето през езеро до по-малки басейни, където водата се изпарява, а солта кристализира в малки солници.
Възстановена е и част от теснолинейка, която в миналото е служела за пренасяне на солта.
В миналото солта е била много скъпа и ценна придобивка, защото се намирала рядко, а добиването й било изключително трудно. Занаятът бил предаван от поколение на поколение.
Преди съществуването на парите именно солта е служела за разменна монета, откъде идва и прозвището й – бялото злато.
Поморийската сол е била толкова ценна, че през 1928 година в България в обръщение влиза банкнота от 20 лв, на чиято обратна страна са солниците в Анхиало. Банкнотата е в обръщение зо края на 1933 година.
Идеята за превръщането на градските солници в музей на открито е от 70-те години в Поморие. Още тогава територията на бившите градски солници са отделени и превърнати в резерват „Поморийски солници“.
Тогава тези солници са на площ от 3 дка, работещи по анхиалската технология.
През 1998 година Поморие участва в международния проект „Всичко за солта“ заедно с общини от Гърция, Португалия и Словения. С финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма ФАР, в Поморие се открива единственият специализиран музей на солта в Източна Европа.
Заради добива на сол от древни времена наричат Поморие града на бялото злато, а заради лечебната кал – градът на черното злато.
Предполага се, че Анхиало – старото име на Поморие до 1930 гоадина, в древността е създадено именно заради производството и търговията със сол.
Бялото злато е играло изключителна роля в историята на Поморие. През древността то е направило града богат, по време на османското робство градът доставял високочакечствена сол на султана и затова се ползвал с редица привилегии – жителите му били освободени от високите данъци, които плащали другите поробени. Музеят на солта в град Поморие е един от стоте национални туристически обекта в България.