На 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в центъра на София е посечен големия български държавник Стефан Стамболов. Бившият министър-председател (1887-1894 г.), чиято голяма заслуга е превръщането на България в модерна европейска страна, е извършено от група проруско ориентирани лица, начело с Наум Тюфюкчиев. За физически убийци са сочени Михаил Ставрев-Халю, Боне Георгиев и Атанас Цветков-Талю. Злодеянието е извършено на ул. „Раковски“ и „Стефан Караджа“, където Стамболов е обичал да се разхожда на път за Юнион клуб. Раните му са толкова тежки – над 12 само по главата, отсечени са двете му ръце, че той не успява да се съвземе и умира на 18 юли.
Гибелта на Стефан Стамболов е един трагичен факт. Той е политик с голям кръгозор, излязъл от недрага на българското възрожденско общество. Това го прави още по-уникална личност, защото не е завършил политически школи, не говори 5 езика, не се разхожда в дипломатическите приеми, но прави неща за България, които малко хора са ги направили с много голям усет. Стефан Стамболов има сетива за българския национален интерес. За него на първо място стои Родината, на второ – Конституцията, защото тя е Държавността, на трето – Князът, защото князът е гаранцията, че България ще съществува в международен план.
снимка и видео БГНЕС
