Учредителният протокол от 1870 г. за основаването на видинското читалище „Цвят“ не е запазен, но чл. 7 от устава на читалището гласи: „Защото първото начало за основанието на читалището се турна на Цветница, затова се нарече “Цвят” и този ден се определява за годишен празник на читалището […]“. За дейността на читалището от основаването му до Освобождението във Видинския архив са запазени – Устав и правилник, отпечатани в едно книжно тяло в печатницата на в. “Македония” в Цариград през 1870 г.; книга за изходящата кореспонденция, т.нар. копирна книга, ползвана от 1870 до 1886 г.; квитанция за платен от член-основател членски внос през 1877 г.
За дейността на видинското читалище “Цвят” от основаването му на Цветница през 1870 г. до 1886 г. свидетелстват публикации във възрожденския печат, отделни документи, съхранявани в Българския исторически архив при Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ – БИА) и в отдел “Държавен архив” – Видин (ДА – Видин). При липсата на запазени протоколи от събрания на членовете и заседания на настоятелството от посочения период, най-пълен извор се явява книгата за изходящата кореспонденция на читалищното настоятелство, т.нар. копирна книга , ползвана от 1870 до 1886 г. Видинското читалище приема за ръководно Българското читалище в Цариград, нарича го “майката на читалищата из България” и го подкрепя морално и материално, и в дейността му за утвърждаване на българския дух в Македония и Тракия.
Читалище “Цвят” е ревностен разпространител на българския периодичен печат и книжнина сред българите в Калафат и Крайова, Румъния. Набира усърдно спомоществователи от Видин и селищата в региона за издаването на учебници, за художествена литература – поетични, драматични и прозаични произведения, за педагогическа и религиозно-поучителна литература, произведения на български и чужди автори. С многостранната си дейност видинското читалище се нарежда сред първите читалища в страната, създали облика на българската национална култура през Възраждането.
Уставът на Видинското читалище , който се състои от три глави “Цел на читалището”, “Състав и съдържание” и “Управление”, е изработен на основата на типовия читалищен устав, Основната цел е формулирана в четири направления – 1. да доставлява на Видинската публика нужните средства за прочитание; 2 да поддържа българската книжнина; 3. да подкрепя сиромашки ученици; 4. да разпространява различни полезни книжки и вестници между селяните и да ги подтиква и поддържа да си отварят училища.
В устава е упоменато и местонахождението на читалището – в църковния двор, описана е и уредбата на помещенията: най-голямата стая – за прочитание, втората – книгохранителница, третата за отпочивание. Разписани са задълженията на настоятелството, финансовата отчетност, заложено е изработването на правилник.
Сега читалището развива дейности като смесен хор Видин , Балет „Амадеус“, Джаз-състав „Фейм“, Вокална група „Пей сърце“, Детска школа по народни танци, Детска балетна школа, Школа по джаз танци и др.
