86 процента от ромите в България не съобщават за случаи на дискриминация, а 72 процента не знаят дали има закон, забраняващ дискриминацията. Това се посочва в доклада „Дискриминация срещу ромите в Хърватия и България“, изработен от Център „Амалипе“, Информационно-правния център в Хърватия и Minority Rights Group Europe /MRGE/, съобщиха от „Амалипе“. Докладът е изготвен в периода март – юни 2021 г. и обобщава и анализира проучване, проведено в двете държави. Изследването се реализира в рамките на проект ERELA /Равенство за ромите чрез разширен достъп до правна помощ/, финансиран от Програмата за права, равенство и гражданство на Европейския съюз. От България са анкетирани 65 участници. Според „Амелипе“, въпреки наложеното в общественото пространство мнение за това колко запознати са ромите с правата, как определени организации се възползват от това, резултатите от проведеното в България проучване показват, че 84 процента от участниците не знаят за нито една организация, предлагаща подкрепа или съвет на хора, претърпели дискриминация, а 86 процента дори и не съобщават за дискриминация, когато се сблъскат с нея.
Освен основните области с най-честа дискриминация – образование, жилищни условия, заетост и здравеопазване, докладът отчита повишаване на антициганизма и речта на омразата. Ромите се чувстват най-дискриминирани по отношение на училище, работа, здравеопазване и места за живеене. На първо място се отчита сегрегация на ромите в училищната среда, а образователният статус на ромите е значително по-нисък. Все пак се забелязва повишаване на процента завършили средно и висше образование младежи от ромската общност, отчитат от „Амалипе“. Ромите в България не се чувстват равностойни и по отношение на достъпа до работни места. Дискриминацията на работното място се проявява на различни нива в България – преди наемане на работа, при адресиране на обявата до определени групи и по време на трудово правоотношение, отбелязват от организацията. Друг аспект, в който се отчита сегрегация на ромската общност у нас, е свързан с лоша инфраструктура и транспорт, липса на регулация и законови разрешения за изграждане на прилични жилища и др. Докладът е бил представен на дискусия с участието на Дан Дохи, ръководител на екипа, отговарящ за ромските политики в ГД „Правосъдие и потребители“ към Европейската комисия, Ева Жечева от екипа на oмбудсмана на Република България, Елка Божова от Комисията за защита от дискриминацията, представители на граждански организации, медиатори, адвокати.
