Министърът на правосъдието Надежда Йорданова призова да се положат усилия, въпреки политическите събития у нас, да се осигури работата на държавните конституционни органи. Всички носим отговорност, особено Народното събрание. Колкото и да е трудно на Народното събрание, то трябва да продължи с усилията за повече справедливост в обществото, заяви тя в интервю за БТА в Люксембург, където участва в заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и се срещна с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Йорданова съобщи, че Европейската прокуратура работи по 80 производства, свързани с нашата страна и има нужда от още делегирани прокурори в България. Тя добави, че правителството проучва законодателството на държави от ЕС, където е предвидено отнемане на имущество, обхванато от европейските санкции. По думите на министъра все още не е изяснено как ще се следи изпълнението на очакваните следващия месец препоръки на Европейската комисия в областта на върховенството на закона.
Въпрос: Преди дни Европейската прокуратура, която току-що посетихте, отбеляза една година дейност. Все още няма общоизвестни данни за работата на тази нова служба в България. Може ли скоро да се очакват резултати?
Надежда Йорданова: Българските делегирани прокурори са доста натоварени, от това, което сподели г-жа Кьовеши. Има образувани 80 производства и има нужда от още български делегирани прокурори, които да се занимават с тази работа. Трябва също да кажем, че в тази дейност не може да се очакват незабавни резултати. Всяко едно предварително производство, едно разследване, изисква време – не може да стане за месец, два, три. Важното е да стане по начин, по който да се установят достатъчно доказателства, да се установи обективната истина и съответно да бъде внесено обосновано обвинение в съда. Вярвам, че колегите европейски делегирани прокурори работят активно за това. Това, което правим ние като държава, е със законодателни мерки да направим тяхната работа по-ефективна. Това, което коментирахме и с г-жа Кьовеши, и на предходни срещи и кореспонденции, е, че има много случаи, в които организационни и административни неща пречат на европейските делегирани прокурори да работят ефективно – например да нямат бюджет, с който да разполагат, например за назначаване на експертиза, да нямат помещения, да нямат собствено секретно деловодство, административен състав, който да ги подкрепя. Другият въпрос за тяхната ефективна работа, който коментирахме, е възможността за европейските делегирани прокурори да координират своята работа и по време на разследването да се създават екипи, които да координират работата на полицейските служители, на разследващите органи, финансови експерти, експерти от данъчната администрация – мултидисциплинарни екипи, които да подпомагат разследването. Това ще ускори работата, ще я направи по-ефективна. Част от законопроекта, който правната комисия прие в сряда, цели именно да реши тези проблеми.
България има квота от 10 делегирани прокурори, девет са вече назначени. Да очакваме ли увеличаване на квотата?
Надежда Йорданова: Трябва при всички положения да бъде назначен и десети прокурор. Доколкото знам, г-жа Кьовеши е отправила искане и за още европейски делегирани прокурори. Ще проследя как това ще се развие в пленума на Висшия съдебен съвет. Считам, че е важно българските власти да осигурят Европейската прокуратура ефективно да изпълнява своите правомощия.
ЕС все по-настойчиво обсъжда възможността запорираното или иззето руско имущество по силата на европейските санкции да послужи за възстановяването на Украйна. Отбелязва се, че в някои страни все още съществуват законови пречки. Как стои този въпрос у нас?
Надежда Йорданова: Към настоящия момент санкциите на ЕС спрямо лица от Русия се прилагат въз основа на прякото действие на регламента, с който са наложени. Национално законодателство, което да урежда националната процедура, все още липсва. Това, което на практика се случва, е, че съответните органи замразяват транзакциите. В момента все още в България пряка възможност за отнемане на подобно имущество липсва. Това, което се обсъжда на европейско ниво, включително и вчера на Съвета по правосъдие, се обсъждаше разширяване на наказателната компетентност на ЕС, в чл. 83 от Договора за функциониране на ЕС да се предвиди, че нарушаването на санкции спрямо трети държави е престъпление и съответно това престъпление да се включи в наказателно-правната компетентност на ЕС, т.е. да бъде уреден във всяка една от държавите. Това ще отвори възможностите съответно и за блокиране и отнемане на подобни имущества. В някои държави знаем, че има такава възможност и сме се обърнали към тези държави да изпратят своите законодателства, за да проучим тяхната практика.
Има ли възможност занапред български представител да се включи в усилията за разкриването на военните престъпления в Украйна – тема, която обсъдихте вчера с колегите си на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие?
Възможност има, въпросът е да се прояви повече решителност от българските институции, да се осигурят въпросните експерти. Обърнала съм се към МВР и Министерството на електронното управление за съдействие, за да можем да командироваме експерти с разследващи умения. Особено имаме нужда от айти специалисти за разследване и събиране на доказателства. Продължавам активно да работя за това.
През юли Европейската комисия ще представи новия доклад за върховенството на закона в ЕС, по същество той вече трябва да е почти готов. Какво да очакваме в главата за България?
В този трети поред доклад ще има нов момент – спрямо всяка държава членка ще бъдат отправени конкретни препоръки. С нетърпение и интерес се очакват тези препоръки. Въпросът, който е отворен към момента, е какви ще бъдат правните последици от изпълнение или неизпълнение на тези препоръки. Това е изключително важен въпрос. След малко повече от седмица ще имам среща с комисаря Рейнедрс и ще поставя този въпрос.
Накрая бих Ви помолил за политическа прогноза – според Вас ще оцелее ли правителството и какви са опасностите пред България, ако кризата се задълбочи? За неопределено бъдеще ли ще останат реформите, свързани с върховенството на закона и повишаването на отговорността в правораздаването?
Настоящата криза се развива в условията на много други кризи. Все пак продължава войната в Украйна и прогнозите са, че тя няма да приключи скоро. Що се отнася до цените на енергоносителите, на продоволствените продукти цените – всичко това пряко влияе върху ежедневието на всеки един от нас и е безотговорно от страна на политиците изкуствено да пренасят чрез собственото си его допълнителни кризи. От гледна точка на съдбата на правителството към този момент не се наемам да правя прогнози, защото ситуацията е много динамична. Това, което мога да кажа от гледна точка на правосъден министър е, че изключително съм притеснена за това тази несигурност как ще се отрази на съдебната власт и съдебната реформа. Много съм притеснена, че есента можем да създадем още една криза – конституционно установени органи да бъдат блокирани да функционират. Колкото и да е трудно на Народното събрание, то трябва да продължи с усилията за повече справедливост в обществото с избор на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, Инспекторат и, разбира се, конституционни съдии. Всички носим отговорност, особено Народното събрание, да направи всичко възможно конституционните органи на държавата да функционират.
по BTA, снимка novini.bg
