Най-висок дял на висшисти в област София – 43,6%, а най- нисък в Кърджали – 14%. Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование. Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.3%, а на мъжете – 21.5%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7.0 и 4.8 процентни пункта. Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко, съобщават от НСИ. В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%). Към 7 септември 2021 г. 2 695.8 хил. лица са със завършена най-висока степен на средно образование. От тях 33.6% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 66.4% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по- разпространено при мъжете (57.2%) отколкото при жените (42.8%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 78.9 хил. лица, а 103.8 хил. лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование. Продължава положителната тенденция на намаляване на лицата с ниско или без образование. Завършилите начално образование са 353.5 хил. лица; започналите, но незавършили начално образование са 271.7 хиляди и никога непосещавалите училище са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 г. относителните дялове от населението на 7 и повече навършени години намаляват съответно с 2.0, 0.3 и 0.5 процентни пункта. В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-висок е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%). Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80.1% от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0.4 процентни пункта. Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2.3%) отколкото в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) – 0.4%. Към 7.09.2021 г. 951.6 хил. лица, или 14.6% от населението на страната, са били записани във формалната образователна система за придобиване на образователна степен и/или степен на професионална квалификация. Извън участие в образователния процес са 24 913 деца в задължителната училищна възраст (7 – 15 години). Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година. Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период. През наблюдавания период в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност – 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%. През наблюдавания период в страната има 2 835 хил. икономически активни лица на възраст между 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като
отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 – 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените). С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) – 78.6%, следвана от Габрово – 73.5%, и Перник – 72.1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали – 54.1%, Силистра – 60.6%, и Сливен – 61.1%. От общия брой икономически активни лица на възраст 15 – 64 години 2 549 хил. са заети. Жените са 1 248 хил., или 49.0%, а мъжете – 1 301 хил., или 51%. Коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15 – 64 навършени години, е 62.6%. Коефициентът на заетост при мъжете е по-висок от този при жените, съответно 63.3% и 62.0%. Повъзрастовите коефициенти на заетост показват, че участието в пазара на труда е най-ниско във възрастовата група 15 – 24 навършени години (26.4%). С повишаване на възрастта показателят се увеличава, като най-висока е стойността му при лицата на възраст 35 – 44 навършени години (74.0%). Коефициентът на заетост е по-нисък в селата отколкото в градовете във всички възрастови групи. В регионален аспект най-висок е коефициентът на заетост в областите София (столица) – 75.0%, Габрово – 68.0%, и Варна – 65.3%, а най-нисък е в областите Видин – 50.9%, Силистра – 49.6%, и Кърджали – 46.8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната. Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица. През наблюдавания период с висше образование са 1 001 хил. души, или 39.3% от заетите. Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47.5%, съответно 31.4% при мъжете. През наблюдавания период най-много лица са заети в икономическите дейности „преработваща промишленост“ – 474 хил. души, или 18.6%, „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 418 хил., или 16.4%, и „държавно управление“ – 202 хил., или 7.9% от заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години. Налице са различия по пол между заетите в отделните икономически дейности. Мъжете преобладават в икономически дейности като „строителство“, „добивна промишленост“ и „транспорт, складиране и пощи“, а жените преобладават в икономическите дейности „дейност на домакинствата като работодатели“, „образование“ и „хуманно здравеопазване и социална работа“. Разпределението по професии показва, че най-много заети има в клас „специалисти“ (18.8%), следва клас „персонал, зает с услуги за населението и търговия“ (18.3%) и „професии, неизискващи специална квалификация“ (11.6%). И тук се наблюдават съществени различия по пол. През наблюдавания период безработните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хил., или 45.6%, а мъжете 156 хил., или 54.4%. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към икономически активното население във възрастовата група 15 – 64 навършени години, е 10.1% общо за страната, съответно 10.7% за мъжете и 9.5% за жените. Повъзрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15 – 19 години (36.1%). С нарастване на възрастта стойността на показателя намалява. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете отколкото в селата във всички възрастови групи. Най-висок е делът на безработните със средно образование – 50.6% от всички безработни, следван от тези с основно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите – 57.0%, а най нисък при лицата със средно образование (40.2%). Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 със завършено висше образование е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при жените 4.2%. За лица с начално и по- ниско образование коефициентът на безработица е 43.6%, съответно 39.4% за мъжете и 47.7% за жените. Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) – 4.6%, Габрово – 7.4%, и Пловдив – 8.1%, а най-висок е във Видин – 20.1%, Силистра – 18.1%, и Търговище – 17.7%. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната. Икономически неактивното население на възраст 15 – 64 години е 1 234 хил. души, или 30.3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 хил. са учащи, 313 хил. – пенсионери, 18 хил. – лица, получаващи доходи от собственост, и 595 хил. са „други“. Най-висок е делът на икономически неактивното население със средно образование – 53.8%. Следват лицата с основно (24.6%) и с висше образование (14.4%). В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население – 45.9%, следват Силистра – 39.4%, и Сливен – 38.9%. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София (столица) -21.4%. През наблюдавания период незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15 – 29 навършени години са 185 хил. души, или 21.7% от населението на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% на възраст 20 -24 и 18.4% на възраст 15 – 19 навършени години. Преобладават лицата със завършено средно (48.2%) и основно образование (25.4%). Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14.3%. В регионален аспект делът на лицата на възраст 15 – 29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък – в област София (столица) – 10.6%. Общо в 19 области този показател е над средния за страната.
по БГНЕС
