Властите в Ню Йорк полагат сериозни усилия за справяне с изменението на климата като се съсредоточват върху ограничаване на емисиите на парникови газове, причинени от сградите. Отвън жилищният небостъргач в горната част на Уест Сайд в Манхатън изглежда като всяка друга луксозна сграда: Портиер посреща посетителите в просторно фоайе, украсено с гоблени и мрамор. Точно долу, в мазето, обаче се намира необичаен набор от оборудване, с което не може да се похвали нито една друга сграда в Ню Йорк, а в света има само няколко такива. В стремежа си да намалят драстично вредните емисии на 30-етажната сграда, собствениците са инсталирали лабиринт от криволичещи тръби и резервоари, които събират въглеродния диоксид от масивните газови котли в мазето, преди той да отиде в комина и да бъде изпуснат във въздуха. Системата за улавяне на въглерода задържа около 60% от емисиите на котлите. Като цяло, включително електроенергията за захранване на системата, тя намалява емисиите на сградата с около 23%. Целта е да се спре навлизането на този затоплящ климата газ в атмосферата. А в такъв „вертикален“ град като Ню Йорк има остра нужда от намаляване на емисиите от подобни небостъргачи. Сградите са най-големият източник на емисии на парникови газове тук – приблизително две трети, по данни на градските власти. Сградите в щата Ню Йорк също така отделят повече вредни емисии за въздуха, отколкото сградите във всеки друг щат. Затова собствениците на сгради трябва да направят драстични намаления от следващата година или да бъдат подложени на нарастващи глоби съгласно нов градски закон. Около 50 000 постройки – повече от половината от сградите в града, са обект на т.нар. Местен закон 97. Други градове, като Бостън и Денвър, последваха примера с подобни правила.
В резултат на това управителите на имоти се опитват да променят начина на функциониране на сградите си. Някои от тях инсталират системи за улавяне на въглероден диоксид като гореописаната, които отделят въглеродния диоксид, насочват го към резервоари и го подготвят за продажба на други компании за производство на газирани напитки, сапун или бетон. Те виждат в това начин за постигане на целите за емисиите, без да се налага да преместват обитателите заради мащабни ремонти. В този случай въглеродният диоксид се продава на производител на бетон в Бруклин, който го превръща в минерал и го вгражда трайно в бетона. „Смятаме, че проблемът е в намаляването на емисиите възможно най-бързо“, казва Брайън Аспаро, главен оперативен директор на фирмата „Карбън куест“, която е изградила системата. „Времето не е на наша страна, а този тип решение може да бъде инсталирано бързо, икономически ефективно и без големи смущения“, добавя специалистът. Въпреки това критиците, много от които представляват екологични групи, казват, че управителите на сгради трябва да отидат много по-далеч. Те твърдят, че за да се постигне значимо намаляване на емисиите, сградите трябва да бъдат значително модернизирани и да се премине към електричество, захранвано от възобновяеми източници, вместо да продължават да изгарят изкопаеми горива. Те изразяват също така загриженост относно безопасността на съхранението на големи количества въглероден диоксид в гъсто населено място, защото газът е потенциално опасно задушаващо вещество. „Улавянето на въглероден диоксид всъщност не води до намаляване на емисиите, а до поставянето им на друго място“, казва Антъни Роджърс-Райт, директор на отдел „Екологична справедливост“ в организацията „Нюйоркски адвокати в защита на обществения интерес“. „Емисиите продължават да съществуват. И трябва да сме наясно, че единственият начин да намалим емисиите е да спрем да ги изпускаме“, добавя екоактивистът. Все още не е ясно дали новата технология за улавяне на въглероден диоксид ще бъде призната от Ню Йорк като квалифицирано намаление на емисиите. Предстои градските власти да вземат това важно решениe.
