Новогодишната обредност в Северозападна България и по-конкретно във Видинския край се предава от поколение на поколение във времето. Обредността включва 3 елемента – обредна трапеза, гадаене за женитба и сурвакане, разказва д-р Сашка Бизеранова, етнограф във видинския Регионален исторически музей.
Новогодишната нощ
Вечерта срещу празника се приготвя обредна храна, която този път е блажна, за разлика от Бъдни вечер, разказва за традицията Бизеранова. Прави се обреден хляб, в който се поставя пара за късмет, приготвят се колачета за сурвакарите, вари се свинска глава, кокошка, меси се баница. Трапезата включва сурово жито, орехи, свещ за прекадяване, запазена от Бъдни вечер. Прекадява най-възрастният мъж в семейството. Той разчупва хляба, благопожелава, завърта 3 пъти баницата.
Гадателски практики
В зависимост от това, какво намери човек в хляба, такъв ще му е късметът през годината. Смята се, че ако кихнеш на трапезата, е на добро и на кихналия му се обещава първият приплод през годината – първото родено агне, яре, конче и други, припомня символиката при гадаенето в новогодишната нощ д-р Сашка Бизеранова. В огъня в новогодишната нощ се хвърлят дрянови пъпки и по начина им на отскачане се гадае дали човек ще е здрав през идната година. В някои видински села се гадае с 12 люспи от лук, в които се поставя сол. Те се наричат на месеците в годината. По тяхното овлажняване или сухота се тълкува какво ще е времето през конкретния месец. Най-интересен във Видинско е обичаят гадеене за женитба, който се прави в новогодишната нощ. Той се извършва колективно – по махали, разказва за него етнографът. Възрастна жена приготвя 7 дълбоки чинии, които във Видинско наричат кастрони, и ги обръща с дъното нагоре. Под 6 от тях тя поставя различни предмети: игла с конец, камъче, паричка, гребен, въглен, молив, а седмата остава празна. Събират се момите от махалата и всяка си избира един кастрон, като бабата ги върти и размества така, че да не се разбере под кой кастрон какъв предмет е скрит. Ако се падне игла с конец, момата ще се задоми за шивач; ако се падне камъче – за рибар; ако се падне паричка – за богаташ; гребен – мъжът ще е зъбат или суетен; въглен – черноок, но може да се тълкува и като сирак; молив – учен, даскал, доктор и т.н. Ако на някоя мома се падне празният кастрон, тя ще остане неомъжена през идната година.
Сурвакането е третият елемент от новогодишната обредност, допълва Бизеранова. Ако първият сурвакар, прекрачил прага на дома, е момче, ще се ражда мъжка рожба и стока, ако е момиче – женска. Сурвачката се прави от дрянова пръчка. Украсата й има регионална специфика – във Видинско се слага паричка, вълна, чушки, чесън (за прогонване на злите сили), пуканки и др. В миналото сурвакарите са били възрастни мъже и ергени, а днес тази практика е променена и сурвакането се свързва с деца от 4-5 до 10-12 годишна възраст, уточнява обредността д-р Бизеранова. Те обикалят на групи цялата махала и благопожелават: „Сурва, сурва година, весела година, голям клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо, здраво догодина, догодина до амина!“ Сурвакарската благословия е вербална магия за осигуряване на здраве и изобилие във всичко. Сурвакат се и домашните животни. За своите пожелания сурвакарите получават дар – паричка, колаче, орехчета, бонбони, пуканки и др.
Първият ден на Новата година-Василовден
Към 10-11 часа преди обяд родилките, които имат малки деца – до 3-4 годишна възраст отиват при мошика /или при бабата, която е бабувала при раждането, и носят обреден колак с голям отвор, така че да мине главата на детето. На този василовденски колак се връзва червен конец, чемшир и червена ябълка. Бабата взема детето, вдига го 3 пъти нагоре, с пожелания да порасне голямо, да стане юнак/красива мома в зависимост от пола на детето. Бабата получава дар – престилка, парче тъкан плат и питка, дар от родилката и признателност от рода, на който е помогнала да си имат своя рожба, да мине безпроблемно раждането, което в миналото е носило голям риск. Традиционно на този ден се посещават именниците, носещи името Васил и неговите производни, като тези посещения нямат обреден характер, допълва етнографът Сашка Бизеранова.
по БТА, снимка БНР
