На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойския договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Още със самото подписване на Ньойския договор в България той е определен като диктат, заедно със всички разочарования, които носи той. Рухва и националният идеал за обединение на България. По силата на този договор са отнети български територии и във Видинския край. Девет са селата, които са отнети от Кулска околия, както и земи от днешна Бреговска община, които преминават в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Това са селата Грацков, Големи Ясеновец, Мали Ясеновец ,Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя, както и частта на Брегово на другия бряг на Тимок. Откъснати са изконни български територии. България завинаги се разделя с великата си идея да обедини всички български територии.
Ньоският договор не просто разделя селата в тогавашна Кулска околия на две , той разделя фамилиите. Една част от семейството остава в България при земята си и се настанява в колибата до нивата , другата част от семейството остава в днешна Сърбия където е къщата. Така от нивите на територията на бивша Кулска околия възникват селищата Халовски колиби Шепикови колиби, Грацкови колиби. Разделени от границата остават братя, синове и бащи.
Три години след Ньойския договор жените от Кулско носят черни забрадки, зад черната граница остават гробовете на техните деца и те не могат да отидат да запалят свещ на тези гробове. За това, че българите останали в сръбската територия след Ньойския договор продължават да съхраняват своите корени и да пазят българското самосъзнание говори факта, че през 1940 година населението от тези откъснати български села даряват средства за издигането на паметника на Трети пехотен Бдински полк във Видин.
Много от мъжете в тези села от бивша Кулска околия – Грацков, , Големи Ясеновец, Мали Ясеновец ,Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя са загинали през Първата световна война в редиците на Трети пехотен Бдински полк. Когато хората от този край разбират, че не достигат средства за паметника правят дарения. Една цяла община – Бракевци, която се намира на територията на сегашна Сърбия, дарява средства за паметника.
Основанията за тези дарения са ясни – българите от Западните покрайнини са проливали кръвта си за България и останалите живи техни потомци искат да почетат паметта им като дарят средства за паметника на Трети пехотен Бдински полк.
