Вече е ясно, че България няма да може да отговори на критерия за ценова стабилност за членство в еврозоната до лятото. За целите на оценката се отчита средногодишната инфлация, което предполага отчитане на натрупаната ценова динамика през дванадесет последователни месеца – огромен инерционен товар, който не може да се компенсира за месец-два. Само че и годишната инфлация – т.е. промяната в цените от март 2023 до март 2024 в България, продължава да надвишава средната за еврозоната. Това посочват от института за пазарна икономика в свой анализ. Според хармонизирания индекс на потребителските цени годишната инфлация у нас е 3,1%, а в еврозоната – 2,4%; във Франция също 2,4%, в Германия – 2,3%, в Италия 1,2%. Видимо разликата се свива, но все пак остава. Трябва да кажем и, че ако разглеждаме само последните три месеца – т.е. от декември до март – повишаването на цените в България е с 0,7%, докато средно за еврозоната е 1%. Има ли разлики и защо инфлацията на българския пазар се задържа така упорито? Дори бърз поглед върху данните разкрива някои очевидни разминавания в тенденциите, посочват икономистите. Докато при храните като цяло поскъпването е сходно и вече е по-слабо от общия индекс, в България свинското месо поскъпва с 6,4%, докато в еврозоната – средно с 2,5%. Режийните разходи за дома – вода, електричество, отопление – в еврозоната нарастват с 0,6%, у нас с 3,1%. В еврозоната цените на телекомуникациите спадат, в България поскъпват. При образованието и здравеопазването цените в еврозоната нарастват съответно с 4,1% и 2,9%, у нас – със 7,4% и 5,5%. При хотелите поскъпването за година в България е с 11,3%, или почти двойно по-високо, при ресторантите е със 7,5% – при 5,2% в еврозоната.
Може би е време да излезем от детински спорове на ниво шести клас по сравнение на индекси и когато дискутираме и приемането на еврото, а да помислим по-дълбоко какъв е смисълът на критерия за ценова стабилност и какво ни казва за състоянието на политиката, институциите и структурата на националния пазар неизпълнението му. Накратко – защо имаме различен темп на инфлация, и още повече, защо при някои стоки и услуги имаме противоположно движение? За част от цените обяснението трябва да търсим в конкуренцията, производителността на участниците на пазара и държавните регулации. По-горе споменахме значително поскъпване на свинското месо, но от години например средните цени на категориите млечни продукти и яйца и растителни и животински мазнини в България са по-високи от средното за целия ЕС, и то с над 20-30%. На хартия – единен пазар, свободна търговия без мита, хармонизирани изисквания към стоките, отворен достъп до търговския сектор; в реалността – значителни разлики в крайните цени за потребителите. Другата разлика наблюдаваме в силно регулираните услуги в образованието и здравеопазването – там държавата привидно и според политически лозунги „пази“ гражданите, но в реалността легитимира повишаване на цените по настояване на влиятелни професионални гилдии или фармацевтични компании. В период на рязко поевтиняване на електроенергията и природния газ в Европа през последната година в много други страни, битовите потребители усещат спад на сметките или задържане; в България „Булгаргаз“ продава по-скъпо от цените на европейските борси, парното и електроенергията за домакинствата са по-скъпи от предходната година, и отделно – регулаторът допусна значително поскъпване на водата. Тези сравнения трябва да са сигнал за проблем и нужда от анализ, а в някои случаи – аргумент за промяна в политика, се посочва в анализа.
по pariteni.bg
