Филтрацията, дезинфекцията, избистрянето – това са конвенционалните методи за пречистване. По принцип, когато говорим за питейни води, винаги се съобразяваме със самите водоизточници. Всеки водоизточник е индивидуален, той си има собствен характер, със собствени замърсители Това каза инж. Радослав Тонев, докторант към Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“. „Когато говорим за повърхностни водоизточници – да, задължително трябва да имаме филтрация“, заяви инж. Радослав Тонев. Той обаче обясни, че когато говорим за водоизточници, които са замърсени, например с нитрати или с уран, трябва да бъдат използвани други технологии за пречистване. „Много хора например мислят, че обратната осмоза е панацеята, въпреки всичко тя също си има своята област на приложение, като тук държа да подчертая, че всяка една технология за пречистване, трябва да бъде съобразена и с цената на водата и с това какво могат да платят потребителите сума за крайния продукт, за крайния резултат“, уточни инж. Тонев. Той обясни и защо на различни места в България цената на водата е различна – а именно, че тя се сформира на база разходите на самите експлоатационни дружества. „В някои ситуации има например гравитачни водоснабдителни системи. В София водата идва от високо, съответно не е необходимо да се внася допълнително енергия, но в други населени места има помпени станции, които консумират страшно много електроенергия“, сподели специалистът и добави, че в момента цената на електроенергията е също актуален въпрос. Инж. Тонев посочи, че всеки заинтересован гражданин може да направи детайлна справка в бизнесплана на какво основание всъщност е поискана конкретната цена за дадено място. „Аз лично призовавам обществото да бъде по-активно в тази си комуникация с експлоатационните дружества“, заяви той.
Ученият демонстрира технология за пречистване на водата, която масово се използва, включително и в пречиствателните станции в Бистрица и в Панчарево. „В най-общия случай имаме една мътна вода, като за да бъде отстранена тази мътност се добавя химикал, наречен коагулант, след кратко разбъркване всъщност колоидните частици, които са в този разтвор, биват дестабилизирани и започват да се уедряват една с друга“, обясни той. По този начин колоиднитеколоидни частици частици стават все по-големи и дори и след кратко време може да се види как във водата започват да се образуват малки „парцалчета“, които в последствие стават по-тежки и започват малко по малко да падат на дъното. „Това правим с цел да получим един слой вода, който е бистър и който впоследствие може да бъде филтриран например през пясъчен филтър и в резултат на това нещо да получим чиста вода“, каза инж. Тонев. Той посочи още, че слоят, който ни интересува, накрая се прекарва през пясъчния филтър и когато преминават през зрънцата пясък, в порите, които самите зрънца образуват, започват да се задържат топчици кал, които остават в пясъка, съответно водата, която накрая излиза е значително по-бистра и без колоидни частици. „За нещастие, тази вода все още не е годна за консумация от човека, защото в нея може да има различни бактерии, вируси и т.н. Затова в пречиствателните станции, а и навсякъде, последната стъпка на процесите на пречистване, е всъщност дезинфекцията“, сподели инж. Тонев. В България най-често се добавят малки количества хлор, които да ни гарантират, че във водата ни няма болестотворни микроорганизми. На въпроса безопасен ли е за човека самият хлор, ученият отговори, че всичко е въпрос на концентрация. „Стандартно не се различава хубава и лоша вода, има безопасна за здравето и опасна за здравето“, каза той.
по бгнес
