Счупени рекорди за топлина на океаните, покачване на морското равнище, отдръпване на ледници – 2023 г. е завършек на най-горещото десетилетие, регистрирано някога, тласкайки планетата към „ръба на пропастта“, предупреди ООН. Новият доклад на Световната метеорологична организация (СМО) – агенция на ООН, показва, че са били счупени, а в някои случаи и „разбити“, рекорди за нивата на парниковите газове, температурите на повърхността, топлинното съдържание и окисляването на океаните, покачването на морското равнище, размера на антарктическия лед и отдръпването на ледниците. Планетата е на „ръба на пропастта“, докато „замърсяването с изкопаеми горива причинява безпрецедентен климатичен хаос“, предупреди генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. „Все още има време да хвърлим спасителен пояс на хората и планетата, но трябва да действаме сега“, казва Гутериш. Докладът потвърждава, че 2023 г. е била най-горещата година в историята със средна глобална температура на повърхността от 1,45 градуса Целзий над прединдустриалната базова стойност. „Всяка част от градуса на глобалното затопляне оказва влияние върху бъдещето на живота на Земята“, предупреждава ръководителят на ООН. „Климатичната криза е основното предизвикателство, пред което е изправено човечеството, и е неразривно свързана с кризата на неравенството. Свидетелство за това е нарастващата продоволствена несигурност, разселването на хората и загубата на биоразнообразие“, допълва генералният секретар на СМО Селесте Сауло. Топлинните вълни, наводненията, сушите, горските пожари и бързото засилване на тропическите циклони причиняват „беди и хаос“, нарушавайки всекидневния живот на милиони хора и нанасяйки икономически загуби на стойност милиарди долари, алармира СМО. Това е и най-топлото десетилетие (2014-2023 г.) в историята, което надхвърля средната стойност за периода 1850-1900 г. с 1,20 градуса Целзий. Дългосрочното повишаване на глобалната температура се дължи на увеличаването на концентрацията на парникови газове в атмосферата, която достигна рекордни нива през 2022 г.
Появата на феномена Ел Ниньо в средата на 2023 г. също е допринесло за бързото повишаване на температурите, според СМО. Селесте Сауло смята, че хората никога не са били толкова близо – макар и временно засега, до долната граница на ръст на сердните температури, фиксирана на 1,5 градуса Целзий в Парижкото споразумение за изменението на климата. „Глобалната метеорологична общност предупреждава целия свят и бие най-висока степен тревога“, казва Сауло. „Това, на което станахме свидетели през 2023 г., по-специално безпрецедентното затопляне на океаните, отдръпването на ледниците и загубата на антарктически морски лед, предизвиква най-голямо безпокойство“, отбелязва ръководителката на СМО. Миналата година близо една трета от всички световни океани са били в плен на морска топлинна вълна. До края на 2023 г. над 90 процента от световните океани са преживели топлинни вълни в даден момент от годината, според СМО. Увеличаването на честотата и интензитета на морските топлинни вълни има силно отрицателно въздействие върху морските екосистеми и кораловите рифове. Освен това средното морско равнище в глобален мащаб е достигнало рекордно високи стойности през 2023 г., което отразява продължаващото затопляне на океаните (топлинно разширяване) и топенето на ледници и ледени покривки. Обезпокоително е, че скоростта на нарастване на това средно ниво през последното десетилетие (2014-2023 г.) е над два пъти по-голяма от тази през първото десетилетие на сателитната ера (1993-2002 г.). По предварителни данни референтните ледници на планетата са претърпели най-голямото отстъпване, регистрирано след 1950 г., след екстремно топене в западната част на Северна Америка и Европа. Според СМО обаче има и „искрица надежда“ – капацитетът за производство на възобновяема енергия през 2023 г. се е увеличил с почти 50 процента за година, което е най-високият темп, наблюдаван през последните две десетилетия.
