Неотдавнашно проучване подкрепя идеята, че опитомяването е засегнало решаващо мозъка на кучетата и способността им да общуват с хората. Когато обаче говорим за вълци, науката само потвърждава определени народни мъдрости, информира РТС. Изследователите съобщават за 44 кученца от програмата Canine Companions for Independence за ново проучване, което се занимава с опитомяване на кучета. Осемседмични кученца показват силна привързаност към хора с физическа близост, кимвайки с глава и желание да бъдат галени.

От ранна възраст кучетата превъзхождат вълците при взаимодействие с хората и по-добре разпознават намеренията им, дори и да са били по-малко в контакт с тях, съобщават изследователите от портала Current Biology. Резултатът показва, че опитомяването е засегнало мозъка на кучетата и е довело до развитието на тяхната естествена привързаност към хората. Изследователите сравняват как се държат вълци, отглеждани от хора, и как се държат ретривъри, които само понякога са контактували с хора. Доказано е, че кученцата са тридесет пъти по-склонни да се приближат до непознат човек и пет пъти по-вероятно да се доближат до известен човек. „Мисля, че това е най-ясният резултат до момента в тази област на изучаване на кучета“, казва Клайв Уин от Държавния университет в Аризона, който изучава поведението на кучетата, но не е участвал в изследването.

„Когато влязох в помещението с вълците, всички просто изтичаха в ъгъла и се скриха“, казва Хана Саломонс, еволюционен антрополог от университета Дюк“. Кучетата обаче, се интересуват много повече от взаимодействието с хората и например следват човека, за когото са насочени. Готовността им да общуват може да изглежда нормално, но дори шимпанзетата – близки роднини на хората, не го показват. Когато на вълк се даде конкретна задача, резултатите са различни, което предполага, че вълците се нуждаят от по-сложна подготовка. Учените не са сигурни дали тази способност на кучетата да разпознават намеренията на хората и спонтанно да общуват с тях е научена или след поне 14 000 години опитомяване е вродена.

За да разберат, Саломонс и нейните колеги насочват вниманието си към вълци, като същевременно ограничават достъпа на кученцата до хората. В дните след раждането 37 вълци са имали постоянно човешко внимание. Гледачите дори спят сред глутница вълци, на матраци на открито. Междувременно 44 кученца ретривър остават при майките си до осемседмична възраст с кратки посещения от хора. След това изследователите излагат и двата вида малки на познати и непознати хора и предмети.

Паметта им беше тествана чрез скриване на лакомства. Изследователският екип установява, че вълците и кучетата си приличат по отношение на паметта и самоконтрола. По време на задачи, включващи комуникация с хората, кучетата надминават вълците. Те осъществяват двойно повече зрителен контакт, срещайки човешки поглед за четири секунди, в сравнение с вълците, които го направиха средно за 1,47 секунди.

Кучетата интуитивно разбират човешките жестове, заключава Саломонс и нейните колеги, подкрепяйки идеята, че опитомяването е оказало решаващо влияние върху мозъка на кучето, когато става въпрос за комуникация с хората.

по БГНЕС