Израелски учени успяха да определят откога датират находки от периода на Първия храм, като по този начин за първи път се използва точна наука за съпоставяне на събития, споменати в Библията, с археологически доказателства. Резултатите от проучването, продължило почти 10 години, оспорват широко разпространените схващания за строителните дейности в Йерусалим по време на управлението на юдейските царе. Учени от Израелската служба по антиките, Телавивския университет и Научния институт „Вайцман“ анализираха над 100 радиовъглеродни дати, получени от различни точки в разкопките на Давидовия град, за да установят с точност строителните дейности на Йерусалим по време на управлението на юдейските царе. Давидовият град е първата точка, от която тръгва древния библейски град. Разположен непосредствено до южните стени на Стария град на Йерусалим, той се смята за един от най-важните археологически обекти в Израел. Датите са получени чрез измерване на количеството въглерод в органични материали, открити в обект, като гроздови семена, костилки от фурми и дори скелети на прилепи.
Други променливи включват анализ на древните корони на дърветата, което позволява на учените да създадат точна времева линия, обхващаща периода от 1200 г. пр. н. е. до разрушаването на Вавилон през 586 г. пр. н. е., предоставяйки безпрецедентна информация за историята на Йерусалим. Учените също така проучиха пластове от срутени етажи, считани преди това за „черна дупка“ при радиовъглеродното датиране. Противно на предишните схващания, които приписваха разрастването на града на управлението на цар Езекия през 18 в. пр. н. е., новите изследвания показват, че Йерусалим е започнал да се разширява към планината Цион още през 19 в. пр. н. е., по време на управлението на цар Йоаш. „Досега повечето изследователи свързваха разрастването на Йерусалим на запад, с периода на управлението на цар Езекия преди малко повече от 2700 години. Общоприетото предположение досега е, че градът се е разширил поради пристигането на бежанци от Израелското царство на север, след асирийското изгнание“, каза професорът от Телавивския университет Ювал Гадот. „Новите открития обаче затвърждават мнението, че Йерусалим е нараснал по размер и се е разпростирал до планината Цион още през 19 в. пр. н. е., по време на управлението на цар Йоаш, сто години преди асирийското изгнание. В светлината на това новите проучвания показват, че разширяването на Йерусалим е резултат от вътрешно-юдейския демографски растеж и създаването на политически и икономически системи“, обяснява Гадот. Находките също така преоценяват възрастта на йерусалимската стена, открита в Давидовия град. „В продължение на десетилетия се приемаше, че тази стена е построена от юдейския цар Езекия“, каза Джо Узиел от Израелската служба по антики.
снимка ТПС
