Някои ключови събития от почти седемте години, през които Михаил Горбачов беше на власт в Съветския съюз:
Март 1985 – Михаил Сергеевич Горбачов, на 54 г., най-младият член на Политбюро, става генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) след смъртта на Константин Черненко. Започва политиката на перестройка (преустройство) и гласност, за да извади страната от политическата и икономическа стагнация.
Ноември 1985 – Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън провеждат първата си среща на върха в Женева; Горбачов заявява, че е оптимист, че може да бъде постигнато разведряване и намаляване на въоръженията.
Април 1986 – Експлозия в ядрения реактор в Чернобил разпространява радиоактивен облак в Европа. Съветските власти признават, че това се е случило чак три дни след аварията и това поражда съмнения в политиката на гласност.
Декември 1986 – Д-р Андрей Сахаров, бащата на дисидентското движение в СССР, е освободен от изгнание след телефонно обаждане
от Горбачов. Сахаров е един от стотиците политически и религиозни дисиденти, освободени по време на управлението на Горбачов.
Май 1987 – младият германец Матиас Руст преодолява съветската ПВО, като излиза с лек самолет „Чесна“ от Хелзинки и каца на Червения площад в Москва. Горбачов започва чистка сред висши ръководители в областта на отбраната.
Октомври 1987 – Видният руски реформатор Борис Елцин влиза в сблъсък с Горбачов по въпроса за темпото на перестройката и напуска управляващото Политбюро на ЦК на КПСС.
Декември 1987 – Горбачов и Рейгън подписват във Вашингтон първия договор за съкращаване на ядрените арсенали. Всички съветски и американски ракети със среден обсег трябва да бъдат ликвидирани.
Октомври 1988 – Горбачов укрепва властта си, като става председател на Президиума на Върховния съвет (парламента).
Февруари 1989 – Приключва деветгодишното съветско военно присъствие в Афганистан приключва. Набират скорост движенията за независимост в Балтийските републики, Грузия и Украйна.
Март 1989 г. – Съветският съюз провежда избори за Конгреса на народните депутати на СССР. представители, в които избирателите за пръв път имат възможност да избират между няколко кандидати за едно място. Много видни комунисти от старата гвардия губят от
независими кандидати, а сепаратистите печелят повечето места в балтийските републики Естония, Латвия и Литва.
Ноември 1989 г. – Народни революции свалят комунистическите правителствата в Източна Германия и останалата част от Източна Европа. Съветският съюз не прави опит да се намеси при падането на управляващите в неговите сателити.
Декември 1989 г. – Горбачов и президентът на САЩ Джордж Х.У. Буш на среща на върха в Малта обявяват края на Студената война.
Февруари 1990 г. – Комунистическата партия се отказва от гарантирания си монопол върху властта. Парламентът се съгласява да даде
изпълнителни правомощия на Горбачов като негов председател. Демонстранти, подкрепящи реформите, провеждат огромни митинги в целия Съветски съюз.
Октомври 1990 – Източна и Западна Германия се обединяват след интензивни преговори между шестте големи сили, в които Горбачов играе ключова роля. Съветският парламент одобрява план за отказ от централизираната планова икономика в полза на пазарната. Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир.
Ноември 1990 – Парламентът упълномощава Горбачов да издаде укази в почти всички сектори на обществената дейност. Първият проект за Съюзен договор, предложен от Горбачов, дава значителни правомощия на 15-те републики, но четири от тях – Латвия, Литва, Естония и Грузия – отказват да го подпишат.
Януари 1991 – Войски потушават демонстрациите в подкрепа на независимостта в балтийските страни, като убиват 14 души в Литва и петима в Латвия.
Март 1991 – Референдум показва, че огромното мнозинство от участниците са за запазване на Съветския съюз като обновена „федерация на равни суверенни републики“, но шест републики бойкотират гласуването.
Април 1991 – Разпуска се Варшавският договор.
Юни 1991 – Борис Елцин е избран за президент на Русия.
19 август 1991 – Твърдейки, че Горбачов е в лошо здравословно състояние, неговият заместник Генадий Янаев поема президентския пост начело на твърдолинейна комунистическа хунта. В някои области е обявено извънредно положение. Естонският парламент обявява независимост.
21 август – Превратът се проваля, унищожавайки консервативната група в в центъра и дава огромен тласък на сепаратистите в републиките. Латвийският парламент обявява независимост.
24 август – Горбачов подава оставка като лидер на комунистическата партия, нарежда държавата да конфискува имуществото ѝ и предлага тя да се саморазпусне. Украинският парламент обявява независимост. В рамките на няколко седмици всички съюзни републики
с изключение на Казахстан и Русия, правят същото.
6 септември – Върховният законодателен орган на СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония. Конгресът прекратява
договора за създаването на Съветския съюз от 1922 г. и предава властта на временния орган в очакване на подписването на договор за доброволен съюз на суверенни държави.
16 ноември – Русия поема контрола над почти цялото съветско злато и диамантите, както и върху износа на петрол.
8 декември – Русия, Украйна и Беларус обявяват създаването на Общността на независимите държави без централна роля за Горбачов или Москва. Първоначално той се противопоставя на новия ред и отказва да подаде оставка. Постепенно приема неизбежното.
25 декември 1991 – Горбачов подава оставка като президент на СССР, който на следващия ден официално е разпуснат.
