Изследване на германски специалисти за пръв път проследи целия процес на реакция на мозъка на ситуация на стрес, съобщи електронното издание „Медикъл Експрес“. Те са установили не само промени в комуникацията между зоните на мозъка по време на стрес, но и динамични промени – различните мрежи реагират и действат различно в условията на остър стрес. Така учените могат да определят доколко човек е податлив на лошо настроение и до каква степен е застрашен от психическо разстройство и заболяване. Досега експертите знаеха малко за динамичните процеси в мозъка по време на остър стрес. Изследванията основно са се концентрирали върху мозъчните зони, които са активни в определен период. Учени от Института „Макс Планк“ по психиатрия и от отделението по психиатрия и психотерапия на университетската болница в Тюбинген, Германия, са наблюдавали какво се случва в мозъка през целия период на стресираща ситуация, каквато е например решаването на математическа задача. „Нашето изследване показва не само къде настъпват промените, но и как взаимодействат различните мозъчни зони и как се променя комуникацията помежду им в хода на стресовата ситуация“, обобщи водещият автор на изследването Ане Кюнел от Института „Макс Планк“. Резултатите от изследването са публикувани в сп.“Байълоджикал сайкиатри“. Участниците в изследването са били помолени да решат математическа задача за кратко време, докато са в апарат за магнитен резонанс. Независимо как се справяли със задачата, те били под стрес.
Динамичният отговор на мозъчните мрежи се различавал при отделните участници. Учените успели да свържат реакциите с това доколко тревожни или депресирани са. Известно е, че колкото по-отрицателен е темпераментът на човек, толкова по-висок е рискът от психично заболяване. „Промяната в комуникацията между различните зони в мозъка подкрепя теорията, че психичните разстройства са мрежови разстройства, в които взаимодействието на невроните е нарушено“, казва директорът на института Елизабет Биндер. „Новите резултатите са важни за разработването на по-индивидуализирани диагнози и за персонализирани терапии“. Нилс Кромер, който ръководи групата за изчислителна психиатрия в Тюбинген вижда голям потенциал в резултатите от изследването, особено за индивидуалния подход в лечението на предизвикани от стрес заболявания. „Успяхме да покажем за първи път колко важни са индивидуалните реакции на стреса в мозъка за по-доброто разбиране на това как се възприема стреса…В бъдеще можем да използваме нашите динамични модели на реакциите на мозъка, за да изследваме например ефекта на лекарства, което може да подобри реакциите при стрес на високорискови пациенти“, каза той.
