От първи май болниците ще имат увеличени бюджети. Това стана възможно след подписването по-рано днес на анекс към Националния рамков договор 2020-2022 г. за медицинските дейности между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Документът беше приподписан от министъра на здравеопазването Асена Сербезова. В болничната помощ увеличението на цените, предвидено в анекса, ще влезе в сила от 1 май 2022 год., каза пред журналисти д-р Николай Брънзалов от БЛС. Бюджетите им са повишени приблизително с 25 процента. От 1 май до началото на август болниците ще трябва да осигурят брутни заплати в размер на две хиляди лева за лекар, 1500 лв. на медицинска сестра и 910 лв. на санитар. Ако след 1 август болниците не успеят да изпълнят това изискване, те ще работят по клиничните пътеки, но не увеличени с 25 на сто, а с 15 на сто, допълни той. По думите му под брутно трудово възнаграждение се разбира сумата от основното трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения на работещите в болница за работа по дейности, финансирани с публични средства. Ако мениджърите на болниците не изпълнят тези ангажименти, болниците ще получат по-малко приходи от НЗОК. Данните показват, че почти всички болници са постигнали тези брутни заплати, каза доц. Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването. По думите му няма изискване увеличението на средствата за болниците да е предназначено само за възнаграждения. Персоналът е най-важното в една болница, предизвикателството за мениджърите е как ще организират средствата между основни и допълнителни възнаграждения, допълни доц. Пандов. В общинските болници са близо до тези възнаграждения, тъй като се оказа, че имат много високи основни заплати в сравнение с допълнителните им възнаграждения, а в много големи университетски болници основните възнаграждения са ниски, но допълнителните им са много високи, обясни той. Решаваща роля би следвало да имат и общините по отношение на общинските лечебни заведения, каза министърът на здравеопазването Асена Сербезова. Тя посочи, че се разработва методика, чрез която ще има възможност да се подпомогнат някои общински болници. По думите й е възможно тази методика до наложи законови промени.
Повишаването на средствата за профилактика и превенция ни доближава до европейските тенденции и това е стъпка към доброто качество, каза още д-р Брънзалов. По думите му за първи път в извънболничната помощ увеличението на средствата е с 30 на сто, като то е съществено за профилактичните прегледи и за диспансерно наблюдение на хронично болните пациенти. Повишени са и цените на капитационните плащания. За първи път се въвежда разделяне в заплащането за профилактичните прегледи в зависимост от това колко пациента са били прегледани от даден лекар. При направени профилактични прегледи на над 60 на сто от пациентите в листата на лекаря, прегледът ще бъде заплащан от НЗОК по 26 лв., при направени профилактични прегледи на 46-60 на сто от пациентите, цената ще бъде 25 лева. Ако не се достигне до тези нива, заплащането на лекаря ще бъде по 20 лева. До миналата година за извършен профилактичен преглед НЗОК заплащаше по 18 лв., припомни д-р Брънзалов. По капитация – за записан пациент до 18-годишна възраст, на лекарите ще се заплаща по 2.90 лв., а за пациент над 65-годишна възраст – по 2.70 лева. За пациенти във възрастовата група 18-65 г., лекарите ще получават по 1.75 лева. За диспансерен преглед на пациент с едно заболяване лекарите ще получават 18 лева. За диспансерен преглед на пациент с две заболявания лекарят ще получи 20 лв., а за пациент с две и повече заболявания – 24 лева. В специализираната извънболнична помощ увеличението на цените на дейности е с 31 на сто, посочи още д-р Брънзалов. Първичният преглед ще бъде заплащан на лекарите по 34 лв., а за прегледите на деца педиатърът ще получава 36.50 лева. За извършен вторичен преглед лекарят ще получава по 13 лв., а ако той е на дете – 15 лева. За профилактичен преглед на дете педиатърът ще получава по 20 лева. Двойно са увеличени цените за физио-терапевтичните процедури. При анализа на бюджета, който ще се направи към 31 август, ако се констатира повишение на средствата за здравноосигурителни плащания над утвърдените за съответния период, от 1 септември ще се намаляват цените на дейностите, посочи д-р Брънзалов. Редукцията ще бъде толкова, колкото е процентът на превишаването, но няма да бъде по-ниска от цените за 2021 година. В извънболничната помощ повишените цени ще влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2022 година.
