Голямата базилика е уникален обект, който е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата има впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Базиликата е имала пет входа – три на централния кораб и по един вход на страничните кораби /северен и южен кораб/. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.
Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща 2000 кв.м. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Най-важното откритие на археолозите са останки от надпис с думата „епископ“ в мозаечния под в центъра на южният кораб на базиликата, каза пред журналисти археологът доц. Елена Кантарева-Дечева. Надписът е открит през 2015 година при разкриването на долния /втория/ пласт мозайки на южния кораб.
Изписано е епископ и част от името на неизвестен до сега епископ на Филипопол, завършващо на -киан, и се предполага, че името е Лукиан или Маркиан. Надписът е поместен в Табула ансата, което означава табла с дръжки, като тук е цяла композиция. Таблата е сложена на олтарче, а от двете й страни има съдове, като единия е пълен с вино, а другия се предполага че е бил с вода, защото мозайката там липсва.
Според Кантарева, надписът е важен, защото потвърждава хипотезата на първия археолог, който разкрива базиликата Елена Кесякова, че това е Епископската базилика на Филипопол. Кесякова прави хипотезата като има предвид размерите на сградата, богатото й оформление, близостта й до форума и че се намира в рамките на укрепения град. Реставрацията и експонирането на мозайките се осъществи в периода 2015-2020 г. с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ в рамките на съвместен проект с Община Пловдив за „Реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол“. На мозайките са изобразени над 150 различни видове птици и много вази, кошници детелини и още различни орнаменти, а центъра на южния кораб в горния пласт мозайки е изобразен извора на живота с два пауна от страни.
Базиликата е функционирала от средата на IV век до края на VI век. Предполага се, че е разрушена и изоставена в резултат на силно земетресение. Историята на мястото, обаче, е много по-богата и обхваща поне 12 века. Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. През Средновековието, през Х-ХII в., върху нейните руини се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи. На мястото археолозите откриват над 200 погребения, локализирани предимно в северната част на някогашната сграда.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324 г.) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума /централния площад/ на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Американският посланик Херо Мустафа направи встъпително приветствие на български, като подчерта колко значим културен и археологически обект е Епископската базилика. С широка усмивка посланик Мустафа цитира на български език строфата „Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни“. „Знаем какво важно постижение е откриването на базиликата и колко икономически ползи ще донесе на Пловдив“, заяви още Херо Мустафа.
Снимки и видео https://www.plovdivmosaics.org/
