Папа Франциск бе посрещнат в президентската резиденция в събота по обяд от гръцкия президент Катерина Сакеларопулу, която отбеляза неговия интерес към средиземноморския регион като цяло и за неговата постоянна грижа за междурелигиозния диалог и икуменическата природа на християнството. На събитието присъстваха премиерът, председателят на парламента, лидерът на основната опозиционна сила, командирите на въоръжените сили, министри от кабинета, представители на местните власти и на академичните кръгове, които приветстваха първата продължителна тридневна визита на главата на Католическата църква и на Ватикана. Президентът Сакеларопулу говори за „трудните времена с големи изпитания за човечеството като бежанската и миграционната криза, бедността, климатичните промени и пандемията“ и каза, че приносът на религията и на църквата „е пряко свързан с политиката на грижа за другите и на хуманността и отваря пътища за мирно съществуване и благоденствие за всички нас“. Папа Франциск, каза тя, работи неуморно и безкористно за другите и проявява голяма социална чувствителност към онези, които са необлагодетелствани и малтретирани. Тя отбеляза също, че той постоянно е подкрепял международната законност и правовата държава, фундаменталните принципи на либералната демокрация, които Гърция също подкрепя. Пандемията, каза президентът, показа колко уязвими са хората и колко е нужно държавите да си помагат една на друга. „В същото време здравната криза е изпит по отговорност за всички нас, особено чрез ежедневното ни поведение в подкрепа на другите човешки същества.
В безкрайната енергия и вдъхновение на учените, в саможертвата на лекари и медицински сестри, в търпението и адаптивността на мнозина, ние разпознаваме уникалността и богатството на човешката природа срещу едно безпрецедентно и продължително изпитание“, отбеляза Сакеларопулу, призовавайки за ваксинация на цялата планета и особено на непривилегированите общности, за да се предотврати неравенството. Климатичните промени и околната среда, които са от специален интерес за папата, са въпрос с широки етични параметри и нещо, което Гърция изпита от първа ръка с разрушителните пожари през изминалото лято. Борбата срещу климатичната криза трябва да бъде първостепенен приоритет за Европа, каза тя, особено за следващите поколения, и Гърция участва в международните усилия в тази посока. Като се спря на миграцията и бежанската криза, още един въпрос, върху който папата работи, президентът Сакеларопулу каза, че неговото първо посещение на остров Лесбос през 2016 г. е спомогнало да се изтъкне спешността на кризата в глобален план. „Вие последователно сте изразявали съпричастността си към мигрантите и към онези, които търсят убежище, и сте призовавали международната общност да започне диалог и да предприеме координирани действия срещу употребата им като политически инструменти. Вие постоянно сте признавали хуманното отношение от страна на Гърция, както и непропорционалната тежест, която лежи на плещите й“ В заключение гръцкият президент заяви, че Гърция очаква да работи заедно със Светия престол за защитата на християнските общности в застрашените региони и благодари на папа Франциск за откритата му подкрепа за запазването на „Света София“ (в Истанбул – б.ред.), която е в списъка на ЮНЕСКО, като икуменически символ на световното наследство, отворен за всички.
Обръщението на папа Франциск
Папа Франциск изрази задоволството си, че се намира в Атина и в Гърция, чрез която пътищата на Евангелията са обединили Изтока и Запада, Светите земи и Европа, Йерусалим и Рим, и заяви: „Тези Евангелия донесоха благата вест за човеколюбивия Бог на гръцки език, един безсмъртен език, който Логосът е използвал, за да се изрази, езикът на човешката мъдрост, който е станал език на Божествената мъдрост“. „Без Атина и без Гърция Европа и светът не биха били това, което са днес – те биха били по-малко мъдри и по-малко щастливи“, допълни той. Като описа как човек, наближавайки Атина, поглежда нагоре и вижда Акропола, той го сравни с протягане на човечеството към божественото. „Той е призив да разширим хоризонтите си нагоре: от планината Олимп към Акропола и до Атон, Гърция призовава човешките същества от всяка епоха да насочат пътуването на живота си нагоре, към Бог, защото ние се нуждаем от трансценденталното, за да станем истински човеци“. Вместо това, каза той, Западът е попаднал в капана на „френетичния избор на хиляди земни пътища и ненаситната лакомия на комсуматорството, което ни лишава от идентичност“. Папа Франциск се позова на гръцката култура, за да говори за нуждата да се грижим за другите и да осъзнаем, че хората са граждани на света, като цитира Сократ, който казва „Аз не съм атинянин, а гражданин на света“, и Аристотел, който пръв е казал, че човешкото същество е „политическо животно“, член на обществото. Папата обаче каза, че е загрижен от регреса на демокрацията, както в Европа, така и по света, която изисква участие и сътрудничество, усилия и търпение. „За да има действително участие в общото благо, трябва да се обърне специално внимание, бих казал водещо внимание, на най-слабите места“, особено по отношение на предизвикателствата, пред които е изправено днес човечеството, каза той, като климатичните промени, пандемията, споделения пазар и разпръснатите огнища на бедност. Папата приветства и Преспанския договор, като отбеляза: искам да „подновя високата си оценка за нелекия път, който доведе до Преспанския договор, подписан от тази демокрация и онази на Северна Македония“. Като спомена символиката на маслиновото дърво, той отбеляза, че то днес може да застане като символ на устойчивостта срещу климатичната криза и разрушението, което носи. Това е дърво, което е споменато в историята за Ной и Ковчега и в Библията, като приканва хората да застанат един до друг, особено до чужденците в нашата страна.
По време на бежанската криза, отбеляза той, Европейската общност беше разтърсена от националистически егоизъм и вместо да бъде носител на солидарност, понякога изглежда трудноподвижна и неорганизирана. „Ако някога идеологическите сблъсъци пречеха за изграждането на мостове между Изтока и Запада, днес въпросът за миграцията отваря пукнатини между Севера и Юга“, посочи папа Франциск. Когато Одисей се завърнал в Итака, „той не бил разпознат от местните старейшини, които завзели дома му и имуществото му, а от онези, които се били грижили за него“. По същия начин, каза той, изпитания, подобни на тези на миграцията, ни сближават по време на трудни времена. Като се спря на пандемията от коронавирус, папа Франциск каза, че тя е помогнала на човечеството да открие колко е крехко и колко много хората се нуждаят един от друг. Чрез тази трудност се отвори път за солидарност, за която Католическата църква в Гърция е готова да продължи да допринася. Той също така благодари отново на Гърция за признаването на католическата общност и увери, че общността е ангажирана с работата за общото благо на гръцкото общество. Преди двеста години, каза той, временното гръцко правителство се обърна към католиците и им каза: „Кой ви е по-близък от нас, съграждани, дори да имаме някои различия в богослужението? Имаме една и съща родина, принадлежим на един народ. Ние християните сме братя чрез Честния кръст“. В края на словото си папа Франциск изрази надежда, че Атина ще продължи посланието си за демокрация: „От този град, от тази люлка на демокрацията, някога се издигна – и дано да продължи да се издига – едно послание, което е насочено нагоре и към другия. Нека на изкушенията на авторитаризма той да отговаря с демокрация, на себичното безразличие да противопоставя грижата за другия, за бедния и за творението, които са главните основи за едно подновено човеколюбие, от което се нуждае нашето време и нашата Европа. Бог да благослови Гърция!“
по БТА, снимки EPA, видео EuroNews
