Звездното небе предлага зрелище за любителите астрономи тези дни. Парадът на планетите започна за по-удобни наблюдения още от средата на април рано сутрин, ниско над хоризонта в посока изток-югоизток, става ясно от „Гид на любителя астроном“. За поредна година катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийски университет „Св.Климент Охридски“ предоставя безплатната книга, достъпна онлайн, с автор Пенчо Маркишки от катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и физик от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН. „Гид на любителя астроном“ съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Книгата съдържа също няколко авторски статии на различни теми от астрономията и оптиката. Юпитер, Венера и невидимият с невъоръжено око Нептун са в съзвездието Водолей, а Марс и Сатурн – в съседното съзвездие Козирог.
В края на месеца условията за наблюдение на парада се подобряват. Планетите ще изгряват все по-рано преди края на нощите и ще привличат погледа все по-високо над югоизточния хоризонт. В утрата на 25, 26 и 27 април близо до тях ще се вижда ясно лунният сърп. Сутринта на 27 април Луната ще се наблюдава с 14.4% осветен диск на около 3.5 градуса южно от Венера и 6 градуса югозападно от Юпитер. Кулминацията на пролетния парад ще бъде съединението на двете най-ярки планети – Венера и Юпитер, пише Маркишки. „Техните ректасцензии (небесните им дължини – бел.ред.) ще се изравнят на 30 април в 21 часа и 37 минути, когато Венера ще бъде на 14′ 49″ южно от Юпитер. Съединението им по еклиптични дължини ще бъде на 1 май в 00 часа и 14 минути, когато планетите ще бъдат видимо малко по-близо – на 13′ 50″ една от друга“, посочва авторът в книгата. От България явлението ще е видимо часове след съединенията – на 1 май след изгрева на двете планети около 4 часа и 50 минути за София. Тогава Слънцето ще изгрее в 6 часа и 23 минути в столицата, така че двете планети ще могат да се наблюдават едновременно до около 5 часа и 45 минути в настъпващата зора. Дотогава за наблюдател от София те ще се издигнат на височина 9.5° над източния хоризонт, уточнява астрономът. „След това в зората ще остане видима само по-ярката Венера. Препоръчително е желаещите да наблюдават явлението да изберат място с нисък източен хоризонт. Подходящи за целта ще бъдат също горните етажи на високи сгради. В окуляра на телескоп двете планети заедно ще представляват атрактивна, дълго запомняща се гледка“, четем в гида. Традиционно по време на съединенията на Юпитер и Венера зачестяват съобщенията за наблюдавани аномални явления в небето, най-вече от хора, непознаващи планетите. Можем да очакваме същото и през тази пролет, посочва авторът.
