Състезателката по спортна стрелба Антоанета Костадинова не скри радостта си от спечеления олимпийски медал на Игрите в Токио. Костадинова донесе първо отличие на България в японската столица, след като завърши на второ място на 10 метра пистолет и определено е звездата на деня.
„Много съм щастлива. Трудно мога да опиша всичко, което чувствам. В последния час след финала само плача. Изревах си сълзите сигурно за една седмица напред, от емоция, от вълнение. Боже, не мога да повярвам, че го взех този медал. Обаче си мой“, коментира тя. Костадинова беше много близо до това да донесе първо злато на страната на Олимпиада от 13 години. Тя имаше аванс от 0.5 точка преди последния изстрел, но в него постигна само 9.0 и беше изпреварена от рускинята Виталина Бацарашкина. „Не ми трепна ръката, по-скоро мозъчните клетки отидоха на друго място. Виждах се на стълбичката, може би. Доволна съм от медала. След като успях да издържа до този последен изстрел, а това беше целта – да направя тези 24 изстрела. Явно Господ ми е отредил този медал за днес, така че аз съм повече от доволна.
Първо емоцията ми започна оттам, че все пак се класирах за този финал, защото обикновено на пневматиката поне при мен това е пречката. След това самият финал не е проблем. Тренираме ги много финалите, получават ми се. Радвам се, че днес беше денят, в който Господ каза: „ОК, има един и за теб“, заяви българката. „През цялото състезание бях уверена, че ще вляза във финала. В последните ми състезания, в последните тренировки всичко показваше, че съм готова да го направя и всичко, което ми трябва е малко шанс. А днес имах шанс и късмет.
Трудно е да се опише всичко, през което съм минала, защото през този час и 15 минути на огневата линия всякакви мисли ти минават през главата. Започнах добре, пробните бяха нормални. Първата серия успях да не я направя 94, което се получаваше в последните ми състезания, което не е много добър стимул в началото“, добави тя. Костадинова премина през известни колебания в квалификациите, но в последните десет изстрела тя направи девет десетки, но завърши с осмица. „Бях спокойна. Бях сигурна, че дори и с деветка ще стигна до финала, но все пак тази осмица като я видях…Излязох и първият ми въпрос към треньора беше: „Ще ми изяде ли тази осмица главата?“, каза тя. Тя посвети медала на „моите дечица, на треньора ми, на съпруга ми, на семейството, но всички българи, на тези, които се радвам за мен, на тези, които не се радват, защото им доказах, че мога“.
„Сега единственото, което искам, е да си почина. Парти ще има, когато се приберем в Търговище“, заяви Костадинова. Тя коментира и обявеното по-рано днес решение на легендата Мария Гроздева да прекрати състезателната си кариера след Игрите в Токио. „За Мария какво да кажа? Като говоря за нея няма как да не плача. Тя винаги е била моят идол. Винаги съм искала да усетя емоцията, която тя е усещала, когато е там на стълбичката. Без значение на кое стъпало.
Радвам се, че успях да се докосна, и да имам частица от това, което има тя, защото вече знам колко е ценно. Не само лично за мен, за цяла България. Този медал не е личен. Той не е само за мен, той е за треньора ми най-вечер, за това, че неговите усилия са дали резултат. Радвам се, че успях този път да не го разочаровам“, каза Костадинова.
по БТА, снимки Министерство на младежта и спорта
