„В съответствие с член 51 от част 7 на Устава на ООН, с одобрението на Съвета на федерацията на Русия реших да започна специална военна операция“. С тези думи руският президент Владимир Путин даде началото на кръвопролитната война, която Руската Федерация води срещу украинския народ. В първите мигове Путин подчерта: „Не ни остана друга възможност да защитим Русия и народа си, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Ситуацията изисква от нас да предприемем решителни и незабавни действия.“ „Нашите планове не включват окупация на украински територии. Ние няма да налагаме нищо на никого със сила“, заяви Владимир Путин. Само седем месеца по-късно след началото на войната руският президент обяви „анексирането“ на четири украински области – Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк.
Още в първите часове на руската инвазия, световните лидери реагираха като се обявиха единодушно против решението на Руската Федерация. „Само Русия е отговорна за смъртта и разрушенията, които ще донесе тази атака, и Съединените щати и техните съюзници и партньори ще отговорят по единен и решителен начин. Светът ще потърси отговорност от Русия“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън в изявление малко след началото на инвазията. Министър-председателят на Обединеното Кралство Борис Джонсън беше светкавичен в реакцията си, обявявайки започването на работа по „мащабен пакет от икономически санкции, предназначени своевременно да сринат руската икономика“. „Най-големите ни страхове вече се сбъднаха и всички наши предупреждения се оказаха трагично точни. Руският президент Путин отприщи война на нашия европейски континент. Той нападна приятелска страна без никаква провокация и без никакво надеждно извинение“, заяви Джонсън.
„Нашата мисия е ясна: в дипломатически, политически, икономически и в крайна сметка във военен план това отвратително и варварско начинание на Владимир Путин трябва да завърши с провал.“ Френският президент Еманюел Макрон обяви, че „събитията от тази нощ са повратна точка в историята на Европа и на нашата страна“. „Путин отхвърли дипломатическия път и избра пътя на войната. Ние ще поемем пълната отговорност за защитата на суверенитета на нашите съюзници“, обяви Макрон. Подобно на други световни лидери, Макрон също обяви санкции срещу Русия. Канцлерът на Германия Олаф Шолц обяви 24 февруари за „ужасен ден за Украйна и много мрачен ден за Европа“. „Нападайки Украйна, президентът Путин грубо нарушава международното право.“ След като обяви строги санкции срещу Русия, Шолц заяви, че тяхната „цел“ е да се даде на Путин да разбере, че руският режим „ще плати горчива цена за тази агресия”. „На Путин ще му стане ясно, че е направил ужасна грешка като е отприщил тази война.” Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се обърна към руският президент Владимир Путин с думите: „В името на човечеството, върнете войските си в Русия“. „Както, за съжаление, знаем твърде добре, при конфликти цивилното население, включително жените и децата, винаги страда първо и най-много“, добави той. Генералният секретар на НАТО обяви, че „мирът на нашия континент е унищожен“, както и че „това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нахлуване“. „Целта на Кремъл е да възстанови своята сфера на влияние, да разкъса глобалните правила, които десетилетия наред предпазваха всички нас, и да подкопае ценностите, които са ни скъпи. Това е новото нормално състояние на нашата сигурност. Мирът не може да се приема за даденост“, заяви Столтенберг. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „целта на Русия не е само Донбас, целта не е само Украйна – целта е стабилността в Европа и целият международен мирен ред. И ние ще държим президента Путин отговорен за това.“ „Президентът Путин е този, който връща войната в Европа. В тези мрачни часове Европейският съюз и неговите народи застават до Украйна и нейния народ“, добави тя. „Няма да позволим на президента Путин да разруши архитектурата на сигурността, която в продължение на много десетилетия осигуряваше на Европа мир и стабилност. Няма да позволим на президента Путин да замени върховенството на закона с върховенството на силата и безпощадността. Той не бива да подценява решимостта и силата на нашите демокрации.“
Една година по-късно и хиляди загубени човешки животи, танкове, бронирани машини, артилерия, самолети и хеликоптери от двете страни, Русия все още не е постигнала своите стратегически цели – поставяне на марионетен режим в Киев. В противоречие с думите на Путин, че „нашите планове не включват окупация на украински територии“, Руската Федерация „анексира“ четири области и обяви, че атаките върху тях ще се считат за атака срещу самата Русия. Въпреки това Кремъл не реагира на освобождаването на град Херсон от Украйна. НАТО се сплоти все повече, а традиционно неутрални държави като Финландия и Швеция подадоха молби за кандидатстване в Алианса. Западният свят наложи силни санкции върху руската икономика и започна значителни инвестиции в разширяване на оръжейното производство. Русия изгуби Европа като пазар за енергоносителите си и сега се бори да разшири инфраструктурният капацитет за природен газ с Китай. Украйна, от своя страна, продължава да получава все повече и по-модерни оръжейни платформи, за да се отбранява и възстанови териториалната цялост. По данни на ООН към 5-ти септември цивилните жертви в Украйна са 7 155 убити и 11 662 ранени, включително 32 загинали деца и 264 ранени. От февруари 2022 г. насам почти една трета от населението на Украйна е принудено да напусне домовете си в Украйна, което я прави една от най-големите кризи с разселване в света. Жените и децата представляват 86 % от общия брой на бежанците. Към 23 януари 2023 г. броят на вътрешно разселените лица в Украйна се оценява на 5,4 млн. души.
по БГНЕС, снимки УНАИН
