През 1898 г. на 15 май Видинският градски общински съвет се събира и решава, че земеделско-скотовъдната изложба, организирана във Видин през 1896 и 1897 г. занапред трябва да прерасне в панаир, който да донесе полза на града и населението от окръга. Извънредното заседание се провежда в присъствието на кмета на града Георги х. Йончев и окръжния управител д-р Иван Златарев . И така същата година на 15 август е открит първият Видински панаир. Панаирът трае 4-ри дни на градската мера край Дунав.
Общинският съвет приема правилник за реда, по който ще става панаира. В него четем: “На панаира ще се изнасят за продавание от местни и външни търговци разни стоки: манифактурни, колониални, кожухарски, терзийски, абаджийски, кондурджийски и др., а също ще се продава едър и дребен добитък.” Документът свидетелства за отговорностите на съвета, окръжния инженер и полицията около организирането на панаира, определя и таксите, които ще се събират. Отделя се внимание и на разположението на бараките – “на търговците ще се дават тия в центъра на мястото, а на кръчмарите, гостилничарите, фокусниците и показвачите на любопитни предмети, ще се дават тия от края”.
Ползата от първия панаир била твърде голяма за цялото гражданство, защото всяко семейство изкарало по нещо, било от продажба на стоки, от превоз, от наем или друга дейност. Твърди се, че на първия видински панаир търговският оборот надминал 25 милиона лева, пише един от най-популярните видински кметово д-р Бърни Бончев в своята Видинска книга.
През юли 1902 година видинските общински съветници разискват осветлението на панаира, за което са необходими още 40 фенера , през юли 1909 година се поставя въпросът за обявяването на търг на 4 места за кафеджийници и сладкарници и 12 места за питепродавници. През 1927 година газените фенери отстъпват място на елекрическите, доставени са 60 стълба и електроматериали за панаира.
Панаирът през 1937 г. е определен за юбилеен по повод 40-годишнината от създаването му, като се отдават специални почести на неговите основатели – д-р Иван Златарев и Георги х. Йончев. През юли 1938 г. са направени постъпки за намаляване на превозната такса на панаирните стоки по железниците и параходите. Иска се разрешение за свободно преминаване на границата със Сърбия през времето на панаира. Паралелно с панаира се провежда селскостопанска изложба.
След 1950 г. на панаира започват да се появяват щандовете със селскостопанска продукция на новосъздадените ТКЗС, а на 29 декември 1966 г. Градският народен съвет отрежда терена на парк “Нора Пизанти” за панаир..
Над 120 годишна история има този панаир, тази година той бе открит на 20 август. Бившата казарма е новото място на панаира от 2013 г. Тази локация осигурява на гостите възможност за посещение на крепостта Баба Вида и Крайдунавския Парк.
Осигурени са парко места, денонощна охрана и медицински пункт.
