„Българската православна църква е абдикирала от Западните покрайнини. Тя не се интересува от желанието на българите на празници да отива български свещеник и да се срещат с него, да посещава българските църкви и манастири. Няма нищо такова,“ казва пред Compassmedia.bg Зденка Тодорова, журналист, автор на много книги за родния й Царибродски край в Западните покрайнини.
„А Сръбската църква е много агресивна църква. Още по време на войните в бивша Югославия, подкрепяше националистите на Милошевич, подкрепя всяко управление в Сърбия и води такава политика, че да не се поставя въпроса с българското църковно наследство в Западните покрайнини. Много стари църкви и манастири западнаха, пропаднаха. Няма български свещеници, няма кой да поставя този въпрос, да популяризира българските празници. Особено на Коледа и на Великден. Имаме много стари църкви, които пропаднаха и започват да приличат на къщи. Белосват ги отвън, белосват ги отвътре и това било църква!… Ами, тя е имала значение тази църква, защото е била някога и килийно училище. Трябва това да се популяризира,“ смята общественичката.
„Това е характерно за нас, българите, и затова Сръбската църква, която там е окупирала с диоцеза си Западните покрайнини, не разрешава. Ето празникът на Цариброд – Велика Госпоjина. Кой ти знае за Велика Госпоjина. Даже и на сръбски празникът е Голяма Богородица. Защото църквата в Цариброд е Света Богородица. Тя е построена със средствата на царибродските еснафи след Освобождението, но понеже са се настанили сръбски свещеници в българските църкви в Западнате покрайнини, те командват парада, както се казва. И както Иван Вазов е казал на времето, призовал българите – идете, идете в Погановския манастир. Той нарича Погановския манастир перлата на Поермието, а р. Ерма, която протича на метри от Погановския манастир, той я нарича пъстроструйна. Това е Иван Вазов. И този Погановски манастир, който е много хубав, много популярен не само в Царибродско, но и из Поермието. Той е характерен и за Трънския край като обичан манастир. А в този манастир винаги са изпращани, от страна на Сръбския синод, сръбски монахини в началото, които не бяха агресивни, но 90-те години изпратиха сръбски свещеници, които изгониха монахините и те поеха всичко. Даже имаше опити да бъде преименуван на Йовановски манастир. Преименуването не стана, благодарение на нас двамата с д-р Шукарев, които подехме инициатива и много писахме и реагирахме в българските медии,“ разказва Зденка Тодорова.
„Но какво да говорим? Когато отидете в Погановския манастир, в преддверието на манастира ще видите как се продават сръбски книги за манастира, които са антибългарски с подменена и фалшифицирана история. Но никъде няма да видите нито една книга от български автор. Няма да видите книга на български автор излязла за Поермието, за Погановския манастир, за селото. Няма такова нещо. Само сръбски книги. А това, което се говори там за манастира от страна на сръбските свещеници е в духа на великосръбската политика, а сръбският клир все още е част от тази велико сръбска политика,“ разказва Зденка Тодорова.
„Ние, някои автори, които сме от Западните покрайнини, написахме книги. Ние си ги издадохме, ние си търсехме пари, ние, с наши съмишленици, ги популяризирахме. Но аз не видях хора от България, освен тези, които посещават манастира и отиват на плескавици, на бири, но никой не се интересуваше от това как да бъде изследван манастира от съвременна гледна точка. Дори изследван и научно и от гледна точка на растителността по поречието на р. Ерма. Да се интересуват от него биолози, ботаници, еколози, ако щете, а и историци. Но да са българи, които да се интересуват и изследват това. А не да бълват сръбски историци, че това е „Свети Йован Богослов – сръбски манастир, код Пирота“: че манастирът е сръбски манастир, край Пирот. Тук се пренебрегва и българското, и царибродското. Ние, българите от Царибродско, написахме много книги и статии. И ако не бяхме ние, мисля, че те щяха и да го преименуват. А сръбските свещеници, които даже хотел май започнаха да строят, правят всичко възможно да се замаже и пренебрегне българската история на манастира. И когато аз намерих прабългарската розета върху един камък в двора на манастира и ги попитах „Добре де, какво търси тогава розетата като е сръбски, какво общо вие сърбите имате с прабългарския символ и с розетата – символа на слънцето?“, много се притесних се след това този камък да не изчезне камъкът. Но той е там. Заснет е. Стои още.,“ разказва Зденка Тодорова.
„Както и в Сукувския манастир, където са направили някаква такава като малка етнографска сбирка и там са събрали така хурки, но върху хурките, също изписани розети, събрали са стомни, върху тях – също. Ами не може да се избяга от българското. Въпросът е, че ако не сме ние, кой ще пише за това? Ето това е. И чест прави на всички българи от Западните покрайнини – от Цариброд и от Босилеград, че пишем, събираме тези неща, документираме ги, популяризираме ги. Ето това е най-важното – да има нещо черно на бяло и да се позоваваме на аргументи, исторически факти и документи. Е, когато това го направим, сръбските автори нека ни опровергаят, ако могат. И всичко, което правим, правим го ние от сърце и душа, защото ние намираме средства, ние търсим начин да излязат тези книги – за села, за селища, за манастири, за разделените църкви и манастири от границата, поставена от Ньойския договор, за военно-историческите паметници,“ казва писателката и добавя:
„И аз даже не смея и да си помисля, ако не бяхме ние, тези хора от 90-та година насам, които се обединихме около Демократичния съюз на българите в Югославия тогава, с ваша помощ тук в България, благодарение на медиите, какво щеше да бъде, ако бяхме замълчали за така нареченият „превода“ на шопски, на „Женско царство“ на Стефан Костов….“
още по темата четете тук: https://www.compassmedia.bg/sled-1944-vzrivyavat-pametnika-na-balgarskiya-voyn-v-tsaribrod/
